Най-после се освободих, но докато отворя вратата и дотичам до плевнята, човекът се скри. Обаче остави следа: същите танцуващи фигурки върху вратата, каквито вече два пъти се бяха появявали, онези, които аз донесох на тази хартия.
Нямаше и следа от този негодник, макар че обходих цялата градина. Чудното е, че той през цялото време е бил там, защото когато на сутринта пак прегледах вратата, на нея под реда, който вече бях видял, имаше други нарисувани фигурки.
— Имате ли тази рисунка?
— Имам я; тя е много къса, но аз снех копие и от нея. Ето го! — Къбит пак изважда късче хартия. Този нов танц имаше следния вид:
— Кажете ни — рече Холмс и аз видях по очите му, че е възбуден, — беше ли тази рисунка продължение на първата или бе направена съвсем отделно?
— Тя беше нарисувана на другата половина от вратата.
— Прекрасно! За нашата цел това е по-важно от всичко друго. То ми дава надежда. А сега, мистър Хилтън Къбит, продължете, моля ви се, вашите крайно интересни показания.
— Няма какво повече да кажа, мистър Холмс, освен това, че в онази нощ бях сърдит на жена си, задето ме задържа, когато можех да хвана мерзавеца. Тя ми обясни, че се страхувала за мене. В един момент ми се мярна подозрението дали не се страхува за него, защото не се съмнявам, че тя знае кой е този човек и какво означават неговите странни сигнали. Но, мистър Холмс, в гласа и в очите на жена ми има нещо такова, което не допуска никакво съмнение, и аз съм уверен, че тя наистина мислеше за моята безопасност. Ето ви всичко. А сега дайте ми съвет какво да правя. Аз мисля да поставя в храсталаците пет-шест мои работници и когато онзи негодник се вести пак, да го набият, та да се изпари желанието му да ни безпокои.
— Страх ме е, че работата е много сложна за такива прости средства — възрази Холмс. — Докога можете да останете в Лондон?
— Трябва да се върна вкъщи днес. По никой начин не мога да оставя жена си нощес сама. Тя е много нервна и ме молеше да се върна.
— Прав сте. Но ако можете да останете, аз навярно ще имам възможност след два дни да пътувам заедно с вас. А сега оставете ми тези листове и мисля, че скоро ще съм в състояние да хвърля малко светлина върху случая.
Шерлок Холмс не наруши своя спокоен професионален тон, докато замина гостенинът, макар за мене, който го познавам много добре, да беше ясно, че той е дълбоко развълнуван.
В момента, когато широкият гръб на Хилтън Къбит изчезна зад вратата, приятелят ми се затича към масата, разтвори на нея всичките листчета с танцуващите фигурки и се задълбочи в сложни съображения.
Два часа наблюдавах как той изписваше лист след лист с фигури и букви, тъй силно погълнат от работата си, че очевидно беше забравил за присъствието ми. Понякога работата му потръгваше, тогава си свиреше и пееше. А понякога заставаше неподвижно и стоеше дълго време, свъсил вежди и разсеяно загледан в далечината.
Най-после той извика от удоволствие, скочи от стола и закрачи из стаята, потривайки ръце. А след това написа една дълга телеграма.
— Ако получа такъв отговор, какъвто очаквам, Уотсън, ще прибавите още едно интересно дело към колекцията си — каза той. — Мисля, че утре можем да заминем за Норфък и да отнесем на приятеля си няколко доста определени сведения за тайната, която го тревожи.
Признавам, че изгарях от любопитство, но знаех много добре, че Холмс обича да прави разкритията си, когато му дойде времето и по свой особен начин. И затова чаках. Докато решеше да ми се довери.
Но отговорът на телеграмата се забави и минаха два дни в нетърпеливо очакване, през време на които Холмс напрягаше слуха си при всяко позвъняване.
Вечерта на втория ден дойде писмо от Хилтън Къбит. Всичко било спокойно у тях, с изключение само на това, че сутринта върху стълба на слънчевия часовник се появили две редчета танцуващи фигурки. Той беше приложил копие:
Холмс се наведе над тази странна рисунка и след няколко минути скочи на крака с вик на учудване и отчаяние, лицето му изразяваше страшна тревога.
— Ние допуснахме тази работа да отиде много далеч! — каза той. — Няма ли друг влак за Северен Уолшам?
Аз погледнах пътеводителя. Последният влак току-що беше заминал.
— Тогава утре на ранина ще закусим и ще потеглим с първия влак. Нашето присъствие там е крайно необходимо. А! Ето и чаканата телеграма. Една минутка, мисис Хъдсън. Може би ще трябва да се отговори. Не, телеграмата е такава, каквато очаквах. Иска се нещо повече — да не губим нито час и Хилтън Къбит тутакси да разбере как стоят работите, защото нашият норфъкски чифликчия се е замотал в една страшна и опасна паяжина.