Очите на господин Мерин бяха червени и влажни; Хана не го беше виждала да плаче от много време.
— Мисля, че е най-добре да се помириш с това момиче. Как й беше името, Мадисън?
Хана кимна.
— Допреди няколко седмици не знаех как да я намеря. Но нейна братовчедка е Наоми Циглър, от нашето училище. — Тя предположи, че баща й ще се сети коя е Наоми — Хана често се беше оплаквала от нея, когато двамата разговаряха. — Тя може да ми каже как да се свържа с Мадисън.
— Добре. Искам да откриеш семейството й и да се срещнеш с нея. След това си мисля двамата с теб да направим публично изявление за шофирането след консумация на алкохол. Ако си съгласна, имам предвид.
Хана присви очи.
— Какво имаш предвид?
— Да признаеш какво си направила по телевизията. Ще организираме медийно обсъждане.
— Искаш да привлечеш внимание към случилото се? — Може би баща й наистина си беше изгубил ума.
— Ще привлечем вниманието по правилния начин. Не забравяй, че една от темите в кампанията ми е консумацията на алкохол от деца. Ако нямаш нищо против, ще разкажеш историята си и ще подкрепиш по-строгите наказания за шофирането в нетрезво състояние, които предлагам.
Хана сви устни. Само загубеняците искаха по-строги закони срещу пиенето. Но точно сега не беше моментът да говори за това.
— Добре. Мисля, че мога да го направя.
— Значи имаме план. — Сивите очи на господин Мерин зашариха по лицето й. — О, Хана, едва не те загубих.
Голяма буца заседна на гърлото на Хана. Ти ме изгуби, искаше й се да му напомни. Беше я изгубил, когато напусна нея и майка й, намери Изабел и започна нов живот. Но както и да е. Може би това вече нямаше значение.
Господин Мерин разпери ръце.
— Ела тук.
Хана го прегърна и облегна бузата си на гърдите му, вдъхвайки мириса на перилен препарат и сапун. Усмихна се в раздърпания му пуловер. Това беше спокойствието, което бе очаквала, след като признаха всичко на полицията. Вече нищо не човъркаше съзнанието й. Нямаше ги тревогите, които я бодяха като трески и спираха всичките й начинания.
Но нещо край прозореца привлече вниманието й. Тя се обърна точно, когато нечия сянка се изплъзна от погледа й. Дали не беше Али, която подслушваше? Или помощникът й, който я наблюдаваше? Но тогава Хана си спомни, че дори да бяха те, това вече нямаше никакво значение. Тя се изправи и погледна открито към стъклото, след което се изплези и завъртя очи. Така ти се пада, произнесоха устните й.
Усещането беше невероятно.
13.
Крилатият кон
Сряда вечерта Емили облече тениска с емблемата на щафетата Марпъл Нютън и розов анцуг на „Викторияс Сикрет“, любимата й спална комбинация. Точно когато отмяташе завивката от леглото, тя усети нечие присъствие на вратата. Изписка и се обърна, почти убедена, че това е А. Карълайн отстъпи назад.
— Боже, аз съм! — каза сестра й с обида в гласа.
— Извинявай — бързо рече Емили. — Мисля, че се бях отнесла.
Двете останаха така неподвижно за няколко секунди. Емили очакваше, че Карълайн ще продължи да върви по коридора — когато си идваше, тя спеше в стаята за гости, така че двете вече не деляха стаята — но сестра й остана на мястото си. Емили пристъпи от крак на крак. Трябваше ли да я покани? Вече не се караха, но… бяха ли приятелки? Предишния ден, след вечеря, Емили се оттегли в дневната и пусна Ен Би Си Екстрийм, любимия канал на Карълайн, за да гледа състезание по сноуборд. Сестра й седна до нея, но през цялото време двете не обелиха ни дума, даже когато един от състезателите се прекатури ужасно през рампата. Това ли беше голямото им сестринско сдобряване?
Сега Карълайн се облегна на касата на вратата.
— Мислех си да отида на бар.
Емили така се изненада, че седна на леглото.
— Сега?
Устните на Карълайн се разтеглиха в усмивка.
— Не бързай да се въодушевяваш. Мислех си да излезем заедно, но просто забрави.
— Карълайн! — проплака Емили, скачайки от леглото. — Чакай! Бар… с алкохол? — Предишната година, по време на Френския фестивал в „Роузууд Дей“, който се проведе през обедната почивка, на учениците беше позволено да опитат по чаша вино, с уговорката след това никой да не шофира. Карълайн беше отказала дори това и се задоволи с „Д-р Пепър“.