Емили посърна. Лицето й пребледня.
Годард отново погледна към записките си.
— Сигурен съм, че издирват хора, които смятат, че вие, момичета, сте емоционално нестабилни. — Той се обърна към Хана. — Разбрали са, че си откраднала от парите за кампанията на баща ти, за да подкупиш някого.
Хана изписка.
— Баща ми ли им го е казал?
— Не е било необходимо. — Годард се почеса по носа. — Имало го е на телефона ти. Но разполагат и с друго срещу теб. След смъртта в клиниката по изгаряния, полицията направи пълно разследване, включително разпита очевидци за това кой е влизал и излизал от стаята на Греъм Прат. Според немалко хора ти си била последната при него, преди да получи фаталния си припадък.
Хапа се отдръпна назад.
— Не съм го убила!
Годард кимна.
— Те си мислят, че Греъм може да е видял как Ариа поставя бомбата в трюма на кораба. Можете да изгубите много, ако бе останал жив.
— Не съм взривявала онзи кораб! — извика Ариа.
— Вече си признала, че си била долу. — Годард изглеждаше отчаян. — Дори се опитват да те свържат с нападението над Ноъл Кан. Господин Кан очевидно е работил заедно с Фуджи по случая Табита. Трябвало е да го разкараш от пътя си.
Ариа се хвана за главата.
— Ноъл не е изпращал онези имейли на Фуджи — някой беше хакнал акаунта му. Фуджи разговаряла ли е изобщо е Ноъл или просто си е измислила всичко?
Годард сви рамене.
— Вероятно по малко и от двете. Вижте, това са само доказателствата, които склониха да споделят с мен. Кой знае с какво разполагат още, с неща, които не искат да узнавам.
Хана въздъхна.
— И въпреки това не виждам смисъл. Не сме убивали Табита. Някой друг го направи.
— Откъде са толкова сигурни в това? — попита Ариа, надявайки се, че гласът й е прозвучал спокойно. — Ние се тревожехме, че А. може да направи нещата да изглеждат така, сякаш ние сме виновни. И да, наистина я бутнахме — Фуджи го знае. Но когато слязохме долу, на плажа, за да я спасим, тя беше изчезнала. А. я беше завлякъл някъде.
Годард опря ръцете си на масата.
— Точно затова искам да поговоря с вас, момичета. Появи се едно ново доказателство.
Настъпи продължително мълчание. Хана присви очи.
— Какво още?
Годард извади един лаптоп от куфарчето си. Вдигна капака и размърда мишката, за да го събуди. На екрана се появи размазан, черно-бял кадър от запис на охранителна камера. Вълни се разбиваха в девствен бял плаж. В далечината се виждаше голяма сграда с тераси пред всеки прозорец. Ъгълът бе по-различен, но беше ясно кое е това място: курортът „Скалите“ в Ямайка.
Спенсър рязко си пое дъх.
— Откъде се сдобихте с това?
— Това е официалният запис от „Личи Нът“, съседният на „Скалите“ хотел. ФБР го е получило снощи.
Ариа се вгледа в екрана. Миг по-късно нещо падна от небето и се удари в пясъка със силно туп. Ариа видя неподвижна глава, ръка.
— Това ли е…? — попита тя с треперещ глас.
— Табита — отговори вместо нея Годард. — Това е запис от онази нощ.
Ръката на Табита потрепна. Тя надигна глава. Устата й се размърдаха, изглеждаше така, сякаш вика.
— Видяхте ли! — извика Емили. — Видяхте ли, била е жива!
Устата на Табита отново се отвори и затвори, като риба на сухо. След това отдясно се появиха четири фигури. Едната беше висока, с мръсноруса коса и носеше синя плажна рокля. Другата имаше силните рамене на плувкиня и беше облякла тениска с надпис „МЕРСИ БОКУ“ на гърдите. Третото момиче носеше саронг. А четвъртото… Ариа би разпознала навсякъде собствената си черна коса и дългата си пъстроцветна плажна рокля навсякъде.
Само че това бе невъзможно. Защото когато четирите момичета се събраха около Табита, те започнаха силно да я ритат. Спенсър я удряше с юмруци в корема. Емили бъхтеше краката й. А после Ариа вдигна парче плавей и го стовари върху главата й.
Ариа се извърна настрани, твърде ужасена, за да може да гледа. Емили приглушено изпищя. На Хана й се пригади. Ариа погледна през пръсти към клипа. Наистина изглеждаше така, сякаш това са те.
— А — Али — е направила това — каза Ариа. — Така си отмъщава, защото замесихме полицията. Знаела е, че трябва да направи нещо и това е единственото й оръжие.
— Това е доста убедителен клип, дами. — Гласът на Годард прозвуча мрачно. — Вижте сега, според мен най-добре е да поискаме споразумение. Вие сте били психически травмирани от тормоза през миналата година. Очевидно не сте знаели какво вършите. Можете да получите драстично намаляване на присъдата, ако изберем този курс. Освен това тогава всички още не сте били навършили осемнайсет години, което означава, че може да не ви съдят като възрастни.