— Колко струва…
— Няма проблем, мамо — прекъсна я Карълайн и остави вилиците на масата.
Емили взе няколко вилици от купчината и ги подреди по местата им. Тя погледна сестра си.
— Нали знаеш, е всичко това е голяма грешка? Някой ни е натопил за убийството на това момиче.
Карълайн се извърна настрани. Сърцето на Емили се сви.
Тя изчака всички да си вземат от спагетите ло мейн и пилето кунг пао, след което си сипа мъничка порция ориз и седна на обичайното си място. Единствените звуци, които се чуваха край масата, бяха дъвчене и стържене на ножове и вилици.
Тя затвори очи. Как може Фуджи да си помисли, че те са убили не само Табита, но и Гейл, и Греъм? И защо изведнъж се оказа толкова убедена, че Али е мъртва? Искаше й се да може да поговори с агента, но господин Хейстингс им беше забранил да разговарят с когото и да било, освен с правния им екип.
Тя реши да опита отново и се обърна към Карълайн.
— Всъщност ние мислим, че е Али. Тя е жива. Всъщност се страхувахме, че Табита Кларк е Али… но не беше и…
Карълайн погледна отчаяно към баща им.
— Татко, кажи й да престане.
— Карълайн, казвам ти истината. — Емили знаеше, че трябва да млъкне, но не можеше да контролира устата си. — Али оцеля. Наистина е тя.
Емили огледа семейството си с надеждата, че поне някой ще каже, че я разбира. Но всички просто гледаха в чиниите си.
На вратата се позвъни. Главите на всички се обърнаха към коридора и господин Фийлдс стана, за да отвори. Разнесе се тихо мърморене и входната врата се затръшна.
Емили стана от масата и надникна през прозореца. Два буксирни камиона бяха спрели на алеята. Един мъж в син гащеризон закачи волвото към единия камион, а друг, облечен с черно яке, направи същото с минивана. Господин Фийлдс просто стоеше на моравата с ръце в джобовете и изражение на отчаяние.
— Защо ни взимат колите? — извика Емили на майка си.
Отговор не последва. Тя се върна в стаята. Госпожа Фийлдс и Карълайн продължаваха да се хранят. Сърцето на Емили заби ускорено.
— Мамо. Какво става?
— Как може да ни пита такива неща? — Гласът на Карълайн се извиси до писък. — Как може да не знае?
Погледът на Емили шареше между двете.
— Да знам какво?
Госпожа Фийлдс стисна зъби.
— Трябваше да продадем и двете коли, за да ти платим гаранцията — отвърна спокойно тя. — Освен останалите неща.
Емили примигна.
— Така ли?
Карълайн скочи от масата и се приближи до Емили.
— А ти какво очакваше? Убила си човек.
Нещо избухна в главата на Емили.
— Н-не, не съм!
Ноздрите на Карълайн потрепнаха.
— Видяхме те на онзи клип. Приличаше на чудовище.
— Това не съм аз! — Емили погледна отчаяно към майка си. — Мамо? Нали ми вярваш?
Госпожа Фийлдс наведе очи.
— Онзи клип. Толкова беше ужасен.
Емили я погледна умолително. Дали това означаваше, че майка й й вярваше… или че я смята за виновна?
Карълайн изсумтя.
— Всичките ти лъжи най-после се стоварват върху теб. Но цената я плащаме ние. Можем дори да изгубим къщата.
Емили се върна до прозореца и погледна към баща си, който продължаваше да стои с гръб към нея и да гледа камионите.
— Ще се наложи да си потърся работа — ако изобщо някой ме наеме — каза Карълайн от кухнята. — И то заради теб, Емили. Всичко винаги е заради теб, нали? Ти винаги съсипваш всичко.
Госпожа Фийлдс притисна пръсти към слепоочията си.
— Карълайн, моля те. Не сега.
Карълайн удари силно с ръка по масата.
— Защо не сега? Тя трябва да разбере. Тя не живее в истинския свят и на мен вече наистина ми писна. — Тя се обърна към Емили. — Ти винаги имаш извинение. Най-добрата ти приятелка беше убита. Получаваше есемеси от Мона Вандерваал, на която аз лично видях, как ти и приятелките ти се подигравахте, когато Али беше жива. Но хей, нещата са съвсем различни, когато тормозят теб, нали? От всички се очаква да зарежат всичко и да се държат с теб като с някое деликатно цвете.
Емили се върна обратно до масата и я погледна със зяпнала уста.
— Шегуваш ли се? Тя се опита да ни убие.
Карълайн завъртя очи.
— А когато забременя, не посмя да си признаеш. Не, скри се във Филаделфия. Използва ме цяло лято, направи живота ми ад, а след това отново ти си пострадалата, аз съм те наранила, трябвало е да приема проблемите ти без да се разстройвам и страхувам от нищо.
Емили притисна длан към гърдите си.
— Мислех, че си ми простила за това!
Карълайн сви рамене.
— Може би нямаше да ти простя, ако знаех, че продължаваш да го правиш, Емили. Сега си убила човек и общо взето продължаваш да обвиняваш всички, освен себе си. Но повече не можеш да си търсиш извинения. Съжалявам, че Али се опита да те убие в Поконос миналата година. Съжалявам, че си я обичала, а тя те е отхвърлила. Но е време да го преодолееш. Да поемеш някои отговорности.