Изкачи с бърза стъпка стълбите, привдигнала пола над евтините си обувки, после закрачи по коридора, застлан с червен плюш, без да е сигурна къде отива, но чуваше, че Матю бърза след нея.
– Извинете – спря тя служител тийнейджър, който вадеше кош с бельо от шкаф, – къде е младоженският апартамент?
Той огледа нея и Матю и нагло се изхили.
– Не бъди простак – сряза го Робин.
– Робин! – възкликна Матю, а малкият се изчерви.
– Натам – избъбри той пресипнало и посочи.
Робин продължи напред. Знаеше, че ключът е у Матю. Той бе преспал в хотела предишната вечер с кума си, макар и не в младоженския апартамент.
Когато Матю отвори вратата, тя влезе вътре, регистрира розовите венчелистчета, пръснати върху леглото, бутилката шампанско в лед, големия плик, надписан за господин и госпожа Кънлиф. С облекчение видя сака си, който бе възнамерявала да вземе като ръчен багаж на загадъчното им сватбено пътешествие. Отвори ципа, бръкна вътре със здравата си ръка и откри шината, която бе свалила заради снимките. Когато я намести отново на болезненото място върху едва заздравялата рана, свали брачната халка от пръста си и я метна върху тоалетката до кофичката с шампанско.
– Какво правиш? – попита Матю. В тона му се долавяше едновременно страх и агресивност. – Какво? Искаш да разтуриш брака? Не искаш да си омъжена ли?
Робин се втренчи в него. Очаквала бе да й олекне, когато се озоват насаме и могат да говорят свободно, но мащабът на стореното от него осуетяваше всичките й усилия да го изрази. Разчете уплаха от мълчанието й в неспокойно шарещите му очи, в скованите рамене. Съзнателно или не, беше застанал точно помежду нея и вратата.
– Добре – изрече високо той. – Знам, че трябваше...
– Ти знаеше какво означава тази служба за мен. Знаеше.
– Не исках да се връщаш там, ясно? – викна Матю. – Беше нападната и намушкана с нож, Робин!
– Сама си бях виновна!
– Той те уволни!
– Защото направих нещо, което изрично ми забрани...
– Знаех си, че ще тръгнеш да го защитаваш! – кресна Матю, изгубил всякакъв контрол. – Наясно бях, че говориш ли с него, ще хукнеш обратно като вярно псе!
– Не можеш ти да вземаш тези решения вместо мен! – викна тя. – Никой няма право да засича обажданията до мен и да ми трие съобщенията, Матю!
Задръжките и преструвките ги нямаше вече. Чуваха се един друг само случайно, когато млъкнеха да си поемат дъх, всеки крещеше, негодуванието и болката им прехвърчаха през стаята като пламтящи копия, изгарящи на прах, преди да достигнат целта си. Робин зажестикулира бясно, после изкрещя от рязката болка в ръката си, а Матю с усещане за справедлив гняв посочи белега, който щеше да носи завинаги заради безумната й глупост да работи при Страйк. Нищо не се постигна, нищо не бе оправдано, никой за нищо не се извини. Споровете, белязали последните дванайсет месеца от съжителството им, кулминираха до тази яростна схватка, както набезите през границата предшестват истинската война. Зад прозореца следобедът бързо преминаваше във вечер. Главата на Робин пулсираше, стомахът й се бунтуваше, усещането, че е душена, заплашваше да я срине.
– Ненавистно ти беше, че оставам след работното време, не щеше и да знаеш, че бях щастлива с тази си работа за пръв път в живота си, така че излъга! Знаеше какво означава за мен и излъга! Как можа да ми изтриеш историята на повикванията! Как можа да ми изтриеш гласовата поща...?
Внезапно се отпусна в дълбоко кресло с ресни и зарови глава в шепи, замаяна от силата на гнева си, от шока и от празния си стомах.
Някъде далеч в застлания с червен плюш коридор се затвори врата, жена се изкиска.
– Робин – дрезгаво промълви Матю.
Тя го чу, че се приближава, но протегна ръка да го спре.
– Не ме докосвай.
– Робин, не биваше да го правя, знам. Не исках отново да страдаш.
Тя едва го чуваше. Гневът й бе не само към Матю, но и към Страйк. Редно беше да й позвъни пак. Трябваше да се опитва отново и отново. Ако го беше направил, можех да не съм тук сега.
Мисълта я уплаши.
Ако знаех, че Страйк ме иска обратно, щях ли да се омъжа за Матю?
Тя чу сакото на Матю да прошумолява и предположи, че той си поглежда часовника. Може би гостите долу си мислеха, че са изчезнали, за да консумират брака си. Можеше да си представи как Джефри подхвърля безвкусни шеги в тяхно отсъствие. Оркестърът трябва да бе дошъл преди час. Отново си припомни колко бе струвало всичко това на родителите й. Отново си припомни, че бяха изгубили депозита за отложената сватба.