Али продължи да брои с успокояващ, приспивен глас. Момичетата застинаха по местата си. Когато Али почти преброи до едно, тя се измъкна от стаята, заключи вратата отвън и пъхна в процепа под нея едно писмо. После се спусна на пръсти по стълбите и започна да рови из джобовете си. Пръстите й напипаха късметлийския кибрит. Тя драсна една клечка и я пусна на пода.
Буффф… Разнесе се свистене. Всяка стена, всяка оголена греда, старата настолна игра, миришещата на плесен енциклопедия на птиците на „националното Одюбоновско дружество“1 и найлоновата й палатка лумнаха в пламъци. Въздухът се насити с бензинови изпарения, а пушекът беше толкова гъст, че беше трудно да се вижда от единия край на стаята до другия. Точно така, кучки — помисли си ликуващо тя. — Можете да пищите и да плачете колкото си искате, но никой няма да ви помогне.
Но, Боже, този дим вонеше ужасно. Али притисна тениската си към носа и се втурна по стълбите към първия етаж. Тя търсеше момчето на своите мечти, единствения човек, на когото вярваше, но той сигурно отдавна се беше запътил към мястото на срещата им. Тя набързо провери работата му по прозорците. Той беше заковал плътно почти всичко, оставяйки минимален шанс за бягство на останалите, но тя грабна чука, който беше оставил на перваза и силно удари по една от дъските, просто за да се убеди, че е така.
След това се спря и наклони глава.
Това… тропот ли беше? Глас? Тя погледна мрачно към тавана. Звучеше като стъпки, спускащи се по стълбището — но по кое? Али огледа фоайето. Нямаше никой. Тя не познаваше достатъчно добре разположението на тази разхвърляна стара къща, тъй като родителите й я бяха купили точно преди Кортни да направи размяната и да я отпрати надалеч.
Тогава нещо привлече вниманието й и тя се огледа. Сред сивкавия кълбящ се дим се появиха пет фигури, които влетяха през вратата на кухнята към безопасността. Али зяпна изненадано. Огнена ярост се разгоря в гърдите й.
Последното момиче се спря и се взря в пушека. Сините й очи се разшириха. Червеникаворусата коса се виеше като облак около лицето й. Емили Фийлдс. Емили се хвърли напред със смесица от ярост и недоверие изписани на лицето и сграбчи Али за рамото.
— Как можа да постъпиш така?! — Разтърси я тя.
Али се изтръгна от ръцете й.
— Вече ти казах. Вие, кучки, съсипахте живота ми.
Емили изглеждаше така, сякаш бе получила плесница през лицето.
— Но… Аз те обичах.
Али избухна в смях.
— Каква си смотанячка, Емили!
Емили извърна поглед, сякаш не можеше да повярва, че Али би казала такова нещо. На Али й се прииска да я разтърси. Наистина ли?, искаше й се да каже. — Аз дори не те познавам. Слез на земята.
Но в този момент се разнесе силен гръм и налягането ги откъсна една от друга. Краката на Али се отлепиха от земята и секунда по-късно тя се приземи с такава сила, че едва не си прехапа езика.
Когато отново отвори очи, пламъците танцуваха около нея по-гладни отпреди. Тя се надигна на ръце и колене и запълзя към вратата на кухнята, но Емили беше успяла да се добере първа до нея. Едната й ръка лежеше върху бравата. В другата стискаше дървена дъска, достатъчно голяма, за да закрие вратата отвън, задържайки Али вътре.
Внезапно Али усети онова стягащо, колебливо чувство, което бе изпитала в началото на шести клас, когато близначката й се беше прибрала вкъщи за уикенда. Майка й се беше качила на горния етаж и беше извлякла Али от стаята й с думите: Излизай от стаята на сестра си, Кортни. Време е да тръгваш.
Сега Емили срещна погледа й. После зяпна дъската в ръцете си, сякаш не знаеше как се е озовала там. По бузите й се стичаха сълзи. Но вместо да залости здраво вратата, вместо да закове дъската напреки пред нея, за да не може Али да избяга, както Али смяташе, че ще постъпи тя, Емили пусна дъската на верандата. Тя изчезна със силен тропот от погледа й. Емили хвърли един двусмислен поглед към Али и изчезна.
Оставяйки вратата широко отворена зад гърба си.
Али закуцука към нея, но щом прекоси прага, се разнесе втори оглушителен взрив. Сякаш две горещи, тежки ръце я блъснаха отзад и тя отново се озова във въздуха. Ужасната миризма на изгоряла кожа и коса я удари в носа. Силна болка избухна в крака й. Кожата й зацвърча. Чу собствения си писък, но не можеше да се спре. И тогава като че ли внезапно някой натисна превключвател: болката просто се… изпари. Тя се понесе над тялото си, нагоре, над огнения ад и дърветата.