От описанията на Таня Кейтлин и господин Дженкинсън Карлос вече знаеше какво да очаква. Знаеше как изглежда маската на убиеца – изкривените, оцветени в червено очи, разкъсаната уста, изцапаните с кръв зъби, грапавата, пореста кожа, осакатеният нос... всичко. Полицейският художник беше създал много точно изображение, но въпреки това, докато гледаше действителната маска на екранния кадър, Гарсия почувства гадене в стомаха.
– Това ли е единственият образ, който е успяла да заснеме? – попита той.
– Не – отговори Хънтър и изразът в очите му се промени.
– Направила е още един, горе-долу по средата на разговора. Върни назад.
Карлос го направи и сърцето му се сви.
На заснетия екранен кадър доктор Гуен Барне все още беше жива, но очите ѝ вече бяха кръвясали и по-голямата част на лицето ѝ беше смазана и изкривена. Смъртта вече бе обвила грозните си пръсти около нея. Оставаше само едно последно притискане.
Гарсия дълго гледа изображението.
– Ти беше прав – каза накрая той със сериозен глас и потърка кожата между веждите си с кокалчето на ръката си. – Уредът, който прилича на менгеме, изглежда направен собственоръчно. Той не го е купил от железарски магазин. Направил си го е сам.
– Също като маската – съгласи се Хънтър и видя, че в началото на улицата спира още един новинарски микробус.
– Какво ще правим с нея? – Карлос кимна към Ерика и върна на Робърт мобилния телефон.
– Не можем да се свържем с приятеля ѝ да дойде да я вземе, затова ще я закарам в дома ѝ.
– А после?
– После ще занеса екранните кадри на Денис Бакстър от отдел "Киберпрестъпления". Ако трябва, ще ги разбием пиксел по пиксел.
– Защо? – любопитно попита Гарсия. – Няма какво да намерим в тях, Робърт.
Хънтър погледна мобилния телефон в ръцете си и после
– Ерика, която седеше в колата му. Когато отново заговори, в гласа му липсваше увереност.
– Още не знаем.
– Напротив, знаем – възрази Карлос. – Убиецът е твърде умен и хитър, Робърт. И двамата го знаем. Той убива жертвите в собствените им домове и това означава, че няма детайл, – който може да изолираш от двете изображения, за да ни доведе до някакво място, защото вече сме, тук.
Хънтър не каза нищо.
Гарсия посочи телефона в ръката му.
– Тази дневна... тази маса за хранене... – След това Карлос посочи къщата на доктор Барне. – Те са в къщата там. Вече знаем къде се намират. Убиецът си е направил и маска. Прави си и уреди за убиване и това отново означава, че нищо в тези изображения не може да ни отведе до място, където е купил нещо. И отгоре на всичко той използва мобилните телефони на жертвите, за да се обажда по видеовръзка, затова няма и какво да проследим, Робърт. Няма какво да чуем.
– Да, знам – призна Хънтър с леко пораженски тон. – Но какво друго мога да направя, Карлос?
– Отиди си вкъщи, Робърт. Почини си. Не си спал от четири дни. Утре ще започнем отново. Макар и само няколко часа, ти се нуждаеш от почивка. Мозъкът ти се нуждае от почивка, а ни трябваш свеж и съсредоточен. Няма да ти помогне, ако се преуморяваш и гониш нещо, което не е там.
Хънтър сякаш обмисляше възможностите си за избор.
– А ти какво ще правиш? – попита той.
Гарсия врътна брадичка към къщата.
– Ще остана на местопрестъплението, докато криминалистите свършат работата си. След това ще се прибера у дома и също ще си почина.
Хънтър забеляза, че Ерика отново започна да се върти неспокойно.
– Тръгвай, Робърт – подкани го Карлос. – Закарай я и после си отиди вкъщи и си почини. Аз ще остана тук.
Гарсия вдигна ципа на предпазния си гащеризон и се отправи към местопрестъплението.
81.
Ръчният часовник на господин Джей показваше 23:23, когато мобилният му телефон отново иззвъня.
– Брайън, кажи ми, че си открил нещо.
– Не съм сигурен. – Умората в гласа на Брайън беше ясно доловима. – Може да е нещо или абсолютно нищо.
– Казвай, каквото и да е. – Господин Джей чу бързо тракане по клавиатура от другия край на линията.
– И така – започна Брайън, – онова, което ти ми каза, ме накара да се замисля. Кори Русо или Майкъл Уилямс, или каквото и име да използва този човек, вероятно бяга и се крие, нали? А в Америка не можеш да бягаш, ако нямаш пари.
– Проследил си кредитните му карти.
– Проследих всичко и за двете имена – потвърди Брайън.
– Кредитни карти, банкови трансакции, теглене на пари и така нататък, затова освен ако няма пари в брой, скътани някъде, този човек няма да може да си купи дори дъвка, без моят компютърен екран тук да светне като коледна елха.