– Моля, влезте – каза Таня Кейтлин, отвори широко вратата и отстъпи вдясно. Светлината от коридора навън я озари и най-сетне свали булото ѝ от сянка.
Погледът на Хънтър се задържа на нея само няколко секунди. Таня Кейтлин беше олицетворение на нещастието. Дълбоки тъмни кръгове ограждаха подпухналите ѝ очи, които обикновено бяха светлосини, но поради пълна липса на сън и безброй часове плач, сега бяха в светъл оттенък на черешовочервено. Русата ѝ коса бе завързана на разрошена опашка, от която около лицето ѝ бяха паднали няколко кичура. Възпаленият ѝ нос бе зачервен като очите ѝ, а кожата на челото и бузите ѝ беше суха като устните ѝ. Беше облечена в халат в черно и бяло и боса. Цялата миришеше на цигарен дим.
– Моля, влезте – повтори тя и ги покани в дневна, която беше обзаведена пестеливо, но с много вкус. Завесите на цветя на балконските врати бяха дръпнати плътно, оставяйки в стаята да проникне само слаба струя светлина, колкото да не тъне в мрак. Таня посочи към синия диван и двата фотьойла в същия цвят до източната стена. На стъклената масичка за кафе между тях имаше почти празен пакет цигари, а до него
– Буркан от кисели краставички, който служеше за пепелник. Фасовете вътре бяха изпушени до филтъра. В двата срещуположни края на дневната горяха големи ароматизирани свещи. Нежното им ухание на ванилия и горски плодове беше напълно неутрализирано от миризмата на тютюнев пушек.
Хънтър и Гарсия последваха Таня в дневната, но я изчакаха тя да седне първа. Таня се настани на единия фотьойл, онзи най-близо до балкона. Двамата детективи седнаха на дивана срещу нея.
Тя уви халата по-плътно около себе си, сякаш я беше обезпокоил внезапен порив на студен вятър. За няколко секунди, изглежда, се почувства неудобно в първоначалната си поза на самия ръб на фотьойла. Премести се наляво и после надясно и се дръпна назад няколко сантиметра, като през цялото време беше свела очи към коленете си. Накрая седна в средата на възглавницата, със скован гръб и на разстояние от облегалката, прегърбени напред рамене, преплетени пръсти и ръце, пъхнати между коленете.
– Госпожице Кейтлин – започна Хънтър, – съзнаваме колко ви е трудно и ви благодарим, че ни приехте, и за времето, което ни отделяте. Ще бъдем колкото може по-кратки.
Таня не каза нищо и не вдигна глава.
– Разбрахме, че вие и Карън Уорд сте били най-добри приятелки.
Тя кимна леко и отново си пое дълбоко дъх.
И после избухна в сълзи.
Хънтър и Гарсия бяха присъствали на същата ситуация повече пъти, отколкото можеха да си спомнят. Най-добре беше да ѝ дадат няколко минути да се овладее.
Робърт стана и отиде в кухнята. След малко се върна с чаша подсладена вода.
– Вземете – каза той на Таня. – Пийнете. Ще се почувствате малко по-добре.
Тя беше закрила с ръце лицето си. Плачът ѝ се беше превърнал в ридания.
Двамата детективи зачакаха.
– Не разбирам... Просто не... – промълви Таня, докато хлипаше.
– Хайде, госпожице Кейтлин – опита отново Хънтър. – Само няколко глътки. Наистина ще се почувствате по-добре.
След като пак си пое дълбоко дъх няколко пъти, Таня най-после спусна ръце от лицето си. Погледът ѝ намери Хънтър и тя посегна към водата.
– Благодаря.
Робърт ѝ се усмихна съчувствено.
Таня изпи съвсем малка глътка и понечи да остави чашата на масичката за кафе. Гарсия се премести напред на мястото си.
– Още малко, госпожице Кейтлин – подкани я той. – Ще ви помогне, обещавам.
Тя се поколеба, но накрая отстъпи и отново поднесе чашата към устните си. Този път отпи три нормални глътки.
– Моля, наричайте ме Таня – каза и остави чашата. – Да, Карън и аз бяхме най-добри приятелки.
Преди да се върне на мястото си, Хънтър ѝ даде хартиена кърпичка.
Таня пак му благодари и допря единия край на кърпичката до ъгълчето на окото си. Погледът ѝ се отмести към пакета цигари на масичката и може би заради скръбта си тя почувства необходимост да обясни.
– Не съм запалвала повече от две години. – Усмихна се неспокойно. – Това беше пакетът ми за извънредни ситуации. – Ъгълчетата на устните ѝ се извиха леко, но не достатъчно, за да се разтеглят в усмивка. – Вие пушите ли?
– Не – едновременно отговориха двамата детективи.
– А пушили ли сте някога?
Карлос поклати глава.
– Много отдавна – отговори Робърт.
– Много бивши пушачи, които познавам, държат пакет за извънредни ситуации, скрит някъде, в случай че нервите им не издържат по една или друга причина. На няколко пъти през последните две години за малко не отворих пакета, но устоях... до снощи. – Таня отмести поглед встрани за момент. – Не трябва да пуша тук вътре и ако можех да понеса ярката светлина навън, щях да пуша на балкона, но... – Тя остави изречението недовършено и поклати глава. – Странно е, че всичко вкусно и всичко, което те кара да се чувстваш добре, е вредно, нали?