Въпреки всичко Касандра не придаваше голямо значение на писмата и всъщност съвсем беше забравила за тях. Дори не спомена за бележките на господин Джей или на някого другиго.
Е, добре – помисли си тя и отново погледна плика в ръката си, – това вече е прекалено.
Който и да беше този човек, той или тя беше идвал в дома ѝ, за да сложи бележката върху колата ѝ, и Касандра нямаше да остави това току-така.
Хрумна ѝ да скъса плика и да го изхвърли на боклука, но в изблик на гняв го отвори и извади листа. Беше същият като предишните два – бял лист хартия с големина двайсет на тринайсет сантиметра, на който някой беше залепил букви и думи, изрязани от списание, за да създаде послание.
Касандра прочете набързо кратката бележка и затаи дъх. Този път съдържанието не я накара да се подсмихне, нито я ядоса, а най-после я уплаши.
21.
Изрязаните букви и думи, които образуваха писмото, което бе намерил Гарсия в спалнята на Карън Уорд, бяха от заглавия на статии и реклами, различни по цвят, големина и форма.
Капитан Барбара Блейк застана до Карлос и два пъти прочете наум кратката бележка на бюрото му:
Веднъж един приятел ми каза, че за да разбереш наистина какво е да си някой друг, трябва да "влезеш в неговите обувки". Може би да повървиш малко с тях. Е, аз току-що влязох в твоите, Карън.
Барбара погледна Гарсия, след това Хънтър и после отново Гарсия.
– И това е изпаднало от една от обувките ѝ?
Карлос кимна и взе втори плик за веществени доказателства, който беше на пода до стола му.
– Тази – каза той и сложи плика на бюрото си, до писмото. Вътре имаше чифт лъскави обувки в черно и червено с тринайсетсантиметрови тънки токчета. – Тъкмо мислех да ги занеса на криминалистите за анализ.
Блейк наклони глава надясно, докато оглеждаше обувките.
– Какво означава това, по дяволите? – попита тя и посочи предметите на бюрото на Гарсия. – Че убиецът е пробвал обувките на жертвата?
– В момента не отхвърляме нито една вероятност, капитане
– Отвърна Карлос. – Ще помолим криминалистите да проверят подложките вътрешността на обувките за ДНК и други следи, но ако случаят е такъв, убиецът е или жена, която се представя за мъж, или мъж с много малки крака. Тези обувки са номер трийсет и седем и половина.
– Това потвърждава думите на Таня Кейтлин, че авторът на писмото, преследвачът на Карън Уорд, отново е влязъл в апартамента без нейно знание.
– Открихте ли други писма?
– Не, а проверихме навсякъде – отговори Гарсия. – Във всяка обувка, джоб, чекмедже, шкаф, под мебелите – всичко.
– Но приятелката ѝ ви е казала, че жертвата е получила повече от едно писмо, нали?
Двамата детективи кимнаха.
– Тогава къде са другите?
Карлос повдигна рамене.
– Не знаел! Възможно е Карън да ги е изхвърлила.
Последва момент на изненадано мълчание.
– Защо би го направила?
– Защото писмата са я плашели, капитане – отговори Хънтър. – Защо да държи в дома си нещо, което я плаши? Повечето хора не биха го направили.
– Писмата са веществено доказателство, Робърт, и може да е имало някакви следи по тях. Госпожица Уорд не ги ли е занесла в отдел „Управление на заплахи"? Не е ли подала оплакване? Не е ли задействала разследване?
– Разбирам, но според най-добрата ѝ приятелка Карън не е гледала така на въпроса – поясни Хънтър. – Госпожица Уорд е смятала, че тъй като писмата са абсолютно анонимни, полицията няма да може да направи много за нея. Мислела, че само ще ѝ зададат рутинните въпроси и ще захвърлят случая ѝ накрая на опашката. Била е уплашена. Не спяла добре и искала писмата да спрат. Решението, което измислила, било да се премести.
Капитан Блейк се замисли за момент.
– Добре, тогава защо според теб е запазила точно това писмо? – Барбара кимна към бележката на бюрото на Гарсия.
– Това е проблемът, капитане – отвърна Хънтър. – Мислим, че не го е запазила.
Блейк разбра след секунда за какво намеква Робърт.
– Не го е намерила.
– Така смятаме – съгласи се Карлос. – И между другото, това не е чак толкова изненадващо.
Барбара вложи леко недоумение в погледа, който му отправи.
– Казвам ти, капитане – отвърна той, – там имаше повече от шейсет чифта обувки. Ако Карън Уорд е била като Ана, колкото и обувки да е имала, е носела предимно три, може би четири чифта. Удобните. Останалите са само последица от някаква вътрешна женска обсебеност от обувки.