Смъртоносно обаждане [bg]

– Успях да взема списък на всички клиенти, които е обслужила Карън Уорд по време на краткия си период на работа в "Бърк Уилямс".

– Добре. Колко са?

– Шейсет и две имена.

– Еха.

– Не е толкова зле, колкото звучи. Съдейки по телосложението, Таня Кейтлин беше убедена, че убиецът е мъж, спомняш ли си?

– Да. Тогава колко от шейсет и двамата клиенти в списъка са мъже?

– Петима.

– Чудесно. Стесняваме доста кръга.

– Оперативният отдел вече работи върху профилите им. Затова ще почакаме да видим какво ще открият и ще поемем оттам.

– Ами писмата, които е получавала Карън? Попита ли за тях хората от козметичния салон?

.....Попитах ги и никой нямаше представа за какво говоря.

– Така ли? – Това определено се стори странно на Гарсия.

– Какво искаш да кажеш?

– Карън, изглежда, не е казала на никого в "Бърк Уилямс" за писмата, които е получавала, нито че е била следена – поясни Хънтър. – Говорих не само с управителя на козметичния салон, но и с всички други, които работят там, включително рецепционистката. Всички повториха думите на Таня – Карън била страхотна козметичка и най-милият човек, когото може да срещнеш, но никой не знаеше за никакви писма. Тя не е казала на никого.

– Каква причина е посочила за напускането си? – Карлос се наведе напред и сложи лакти на бюрото си. – Сигурно им е казала нещо.

– Да. Обяснила, че се връща в Камбъл заради семейни проблеми. Това било всичко. – Робърт седна зад бюрото си.

– Работила там по-малко от четири месеца, затова никой не се чувствал достатъчно близък с нея, за да я попита за повече подробности.

– Е, Лос Анджелис е толкова голяма метрополия, че да смениш квартала е все едно да отидеш в друг град. Хората лесно може да се измъкнат с невинна лъжа като тази.

– След "Бърк Уилямс" отидох в Лонг Бийч да говоря със служителите на "Тру Бюти" – продължи Хънтър.

– Нека отгатна. Абсолютно същата история. Карън не е казала на никого за писмата, които е получавала, нито че е била следена.

Робърт кимна и включи компютъра си.

– И накрая се отбих в спа клуб "Дъбън" в южен Торънс.

– "Дъбън"? Там не работи ли Таня Кейтлин?

– Точно така. Исках да говоря със Синтия, за която спомена Таня.

– Онази, с която е разговаряла за запаметяването на телефонни номера?

– Именно.

– И?

– Синтия е деветнайсетгодишна девойка – обясни Хънтър.

– Наскоро е завършила курс по козметика. Стажува в "Дъбън". Живее с родителите си в Гардина. – Робърт поклати глава. – Какъвто и разговор да е водила с Таня, е бил безобиден. Попитах я дали е говорила за това с някой друг. Не си спомняше. Не мисля, че убиецът е получил информацията чрез нея.

– Като стана дума за Таня, чувал ли си се с нея? Спомнила ли си е други разговори на тази тема?

– Не. Надявах се, че ще си спомни нещо, когато я попитах вчера. Че въпросът ще изненада мозъка ѝ. Сега, след като е имала време да мисли за това, вероятно няма да си спомни.

– Не следя мисълта ти – каза Гарсия. – Със сигурност колкото повече мислиш за нещо и колкото повече ровиш в паметта си, толкова по-голяма вероятност има да си спомниш нещо, не е ли така?

– В повечето случаи, да.

– Но не и в нейния случай. Защо?

– Защото вината, която е стоварила върху себе си, би отключила реакция с токсичен защитен механизъм, който би тласнал мозъка ѝ към избирателна посттравматична амнезия.

Карлос мълчаливо се втренчи за няколко секунди в партньора си.

– Добре – каза накрая той. – Тогава само за момент нека забравим, че имаш докторска степен по психология, Робърт, и пак ми го обясни.

Хънтър се усмихна и отговори:

– Таня се чувства виновна за смъртта на Карън, защото мисли, че е трябвало да знае номера ѝ. Тя смята, че най-добрата ѝ приятелка е мъртва по нейна вина, и заради това, като защитен механизъм да намали болката, има вероятност мозъкът ѝ да реши да забрави всеки спомен, който по някакъв начин е свързан с вината. Колкото повече мисли за това, толкова повече мозъкът ѝ ще прогонва спомените, защото припомнянето ще я накара да се почувства още по-виновна.

– Добре, сега разбирам и това не е хубаво.

– Все пак стискам палци – добави Хънтър. – Всеки реагира различно на травмите, затова не се знае. По-късно тази вечер пак ще ѝ се обадя.

Гарсия взе тефтерчето си.

– Между другото, говорих с криминалистите малко преди да дойдеш.

– Нещо ново?

– Току-що бяха приключили с анализа на писмото, което намерихме в спалнята на Карън. – Карлос се облегна назад на стола си. – Както очаквахме, не са открили нищо. Върху бележката няма никакви пръстови отпечатъци или ДНК. – Той вдигна глава от записките си. – Кой си прави труда да изреже букви от списание, за да скрие почерка си, но забравя да си сложи ръкавици, докато сглобява посланието?