ДИСПЕЧЕР: Бихте ли ми казали името си, господине?
МЪЖКИ ГЛАС: Тод. Тод Филипс.
Тракане на клавиатура.
ДИСПЕЧЕР: И кой е човекът, за когото става дума, Тод? Кой казваш, че не диша?
МЪЖКИ ГЛАС: Приятелката ми. Името ѝ е Кели Диксън. Трябва да ми помогнете. Моля ви.
ДИСПЕЧЕР: Затова съм тук, Тод, но за да го направя, трябва да ти задам няколко въпроса. Ти каза, че Кели не диша. Сигурен ли си? Напипваш ли пулса ѝ?
МЪЖКИ ГЛАС: Не. Не мога.
Отново тракане на клавиатура.
МЪЖКИ ГЛАС: Трябва да изпратите някой да ни помогне. Моля ви, изпратете помощ.
ДИСПЕЧЕР: Помощта ще дойде много скоро, Тод. Трябва да запазиш спокойствие и да ми кажеш още подробности. Можеш ли набързо да ми разкажеш какво се случи?
МЪЖКИ ГЛАС: Не исках да я нараня. Не исках. Кълна се. Обичам я.
ДИСПЕЧЕР: Чудесно, Тод, вярвам ти, но трябва да ми кажеш какво се случи.
МЪЖКИ ГЛАС: Не знам. Скарахме се за нещо глупаво и аз се разгорещих. Хванах я. Стисках и сега тя не мърда. Не диша. Трябва да изпратите помощ. Моля ви. Трябва.
ДИСПЕЧЕР (трака на клавиатурата, докато говори): Добре, Тод. Къде се намирате?
Мъжът каза адреса и веднага затвори.
– От 911 позвънили обратно на номера – прочете Карлос от имейла, – но – изненада – никой не отговорил. Въпреки това трябвало да спазят протокола, затова изпратили на мястото патрулна кола и екип парамедици. Адресът бил сградата срещу жилищния блок на Карън. Не е необходимо да споменавам, че не открили никого на име Тод Филипс или Кели Диксън. Въпросният апартамент принадлежал на възрастна двойка, която живеела там повече от двайсет и пет години.
– За колко време отишли този път? – попита Хънтър.
– Малко под десет минути.
Робърт записа времето в тефтерчето си.
– Според джипиеса мястото на обаждането съвпада с адреса, съобщен от обаждащия се – добави Гарсия, – затова отново вероятно той е стоял пред сградата, когато се е обадил.
– Защото е знаел, че обаждането ще бъде проследено – потвърди Робърт. – И ако се беше обадил от уличен автомат някъде другаде, мястото нямаше да съвпада с разказа. Той уж е бил с приятелката си, която не дишала, нали? – Хънтър се почеса по брадичката. – Никакви издънки.
Карлос сложи курсора върху последния прикачен файл.
– Да го пусна ли?
Робърт кимна.
– Чудя се какви ли глупости ще чуем сега.
25.
Четвъртото и последно обаждане беше получено точно пет седмици след третото и една седмица преди убийството на Карън Уорд. Беше регистрирано в 23:19.
ДИСПЕЧЕР [женски глас]: 911, къде е мястото на вашия спешен случай?
ЖЕНСКИ ГЛАС: Лома Авеню 231, Лонг Бийч.
Гарсия погледна Хънтър с широко отворени очи.
– Женски глас. Какво става тук, мамка му?
Робърт също беше изненадан, но реши да запази коментарите си, докато изслуша целия запис.
ЖЕНСКИ ГЛАС: Може ли да изпратите някого в дома ми, моля?
Гласът звучеше уплашено и беше изпълнен със силни чувства.
ДИСПЕЧЕР: Какъв е проблемът, госпожо?
ЖЕНСКИ ГЛАС: Бившият ми съпруг току-що влезе с взлом в къщата ми. Крещи и бръщолеви несвързано като ненормален. Не е на себе си и е склонен към насилие.
ДИСПЕЧЕР: Добре, и къде е сега?
ЖЕНСКИ ГЛАС: Пред вратата ми. Моля ви, изпратете някого.
ДИСПЕЧЕР: Пред вратата ви? Къде сте, госпожо?
ЖЕНСКИ ГЛАС: Заключила съм се в спалнята.
Бам. Бам. Бам.
Хънтър и Гарсия чуха нещо, което прозвуча като три силни удара по врата.
ДИСПЕЧЕР: Добре. Пил ли е? Знаете ли?
ЖЕНСКИ ГЛАС: Вероятно. Непрекъснато пие.
ДИСПЕЧЕР: Удари ли ви?
ЖЕНСКИ ГЛАС: Не. Още не е имал възможност. Веднага щом нахлу през външната врата, аз побягнах и се заключих тук. Но ако влезе...
ДИСПЕЧЕР: Добре, госпожо, как се казвате?
ЖЕНСКИ ГЛАС: Роуз Ландри.
ДИСПЕЧЕР: И адресът ви е Лома Авеню 231, Лонг Бийч?
ЖЕНСКИ ГЛАС: Да, точно така.
Забързано тракане по клавиатура.
ДИСПЕЧЕР: В момента към вас тръгва патрулна кола. Ще дойдат скоро. Можете ли да останете на телефона с мен, Роуз?
ЖЕНСКИ ГЛАС (отчаяно): Не. Не мога. Трябва да затварям.
Обаждането приключи.
Гарсия се облегна назад на стола си и прокара ръка по устата и брадичката си, сякаш приглаждаше въображаема брада.