Историята показваше, че в повечето случаи, когато това действително стане, убийството не е планирано. Преследвачите не си бяха поставили за цел да убият онези, които дебнат. Впоследствие се завръщаше онзи изменчив индивид, който се бори да овладее емоциите си. Накратко, безразсъден, импулсивен акт, в резултат на който дебнатият умира. Засега обаче този убиец не беше показал нищо такова. Напротив, той беше добре подготвен, методичен, много умен и изобретателен и щом бе започнал да засича времето за реагиране на полицията три месеца преди убийството, несъмнено го беше планирал отрано. Импулсивността и безразсъдството не се вместваха в неговия случай.
– Мамка му! – възкликна Гарсия и откъсна Хънтър от мислите му.
Двамата се спогледаха.
– Може би има друга причина Таня да не може да си спомни дали е водила подобен разговор с някой друг.
– Каква причина? – попита Робърт.
Карлос посочи екрана на компютъра си.
– Трябва да видиш нещо.
27.
Касандра затвори вратата на дневната, пусна чантата си до тъмносивия диван и бавно отиде в кухнята. Извади стъклена ваза от бюфета, напълни я с вода и сложи вътре пъстрия букет цветя, който беше донесла.
Не, цветята не бяха от таен обожател, нито ѝ бяха изпратени от господин Джей. Касандра сама си купи букета. Честно казано, дори след двайсет и една години брак съпругът ѝ все още я изненадваше от време на време с неочаквани дребни подаръци – понякога цветя, друг път шоколадови бонбони, покана за романтична вечеря, билети за опера или балет, или дори мач на "Лейкърс", тъй като Касандра беше голям почитател на "Ел Ей Лейкърс". Какъвто и да беше поводът, на картичката, прикрепена към букета или подаръка, винаги пишеше едно и също: Ти ме правиш най-щастливия човек на земята. С цялата моя обич, днес и завинаги. Джей.
Споменът предизвика искряща усмивка на устните ѝ, предимно защото Касандра се смяташе за голяма късметлийка. Въпреки годините господин Джей все още беше много красив мъж, висок и с четвъртита челюст, обръсната глава и черни очи, които бяха толкова изразителни, че можеше да го разбереш с един-единствен поглед. За разлика от повечето съпрузи на приятелките ѝ, той не се беше изоставил физически. Телосложението му все още показваше следи от активната му спортна дейност на млади години, със силни рамене, стегнат стомах и жилави, мускулести ръце. Касандра никога не пропускаше да забележи закачливите погледи, които му хвърляха другите жени, включително повечето ѝ приятелки, но не беше виждала съпруга си да им отвръща. Той беше неизменно учтив с другите жени, но никога не флиртуваше с тях.
Веднъж, и само веднъж, след като тя отхвърли ухажването му в леглото преди години, господин Джей спокойно я попита дали има друг. Дали се е влюбила в друг мъж. Дали е престанала да го обича.
– Моля те, не ставай глупав, мили – отговори тя. – Разбира се, че не съм се влюбила в друг. Разбира се, че не съм престанала да те обичам. Просто тази вечер не съм в добро настроение.
Това беше вярно тогава и до днес. Касандра никога не се беше влюбвала в друг и никога не беше преставала да обича господин Джей. Беше абсолютно сигурна в това. И как би могла? Той беше добър, мил и любящ съпруг и страхотен баща на Патрик. Винаги се държеше с нея с достойнство и уважение. Изслушваше я и наистина ценеше мнението ѝ за всеки аспект на семейния им живот. Да, много неща се промениха през годините, особено след като синът им стана тийнейджър. Тогава Касандра се чувстваше най-зле, в най-лошия период на живота си. Беше загубила майка си само една година преди това и неизвестно защо, когато малкото ѝ момченце заприлича повече на млад мъж, Касандра установи, че се бори с депресия – състояние, което беше запазила в тайна от абсолютно всички. Състояние, което я дистанцира не само от съпруга ѝ, но и от всичките ѝ приятелки. Не беше сигурна дали е случайно или не, но когато Патрик навлезе в последната си година в гимназията, тя най-после започна да овладява депресията и бавно, но сигурно да изпълзява от онази тъмна дупка. С всеки изминал ден ставаше все повече такава, каквато беше преди.
Тя погледна стенния часовник в кухнята – 19:24. Смяташе да отиде да вечеря някъде, може би в някой хубав италиански ресторант или в средиземноморския, който наскоро беше отворил на две преки от дома ѝ, но отхвърли идеята, защото трябваше да шофира на връщане. Не се чувстваше удобно да седи сама в заведение и въпреки че можеше да покани някоя приятелка да дойде с нея, тази вечер беше в настроение за домашна обстановка.