Карън беше добавила отговор към коментара на Таня: Сериозно? Нито дори моят номер? Страхотна най-добра приятелка си, няма що, ха-ха.
Или пък моят номер? – беше добавил Пит.
Отговорът на Таня гласеше: Съжалявам, паметта ми е скапана, когато се налага да запомням разни неща. Знаете го. Ами вие двамата? И вие сте най-добрите ми приятели. Знаете ли наизуст моя телефонен номер? И не лъжете.
Карън беше написала: Разбрах те, Таня, ха-ха.
А Пит: Да, край на темата. Слава богу за чудесата на технологиите. Ха-ха. 😊
– Колко души са коментирали постигна? – попита Хънтър.
– Има петдесет и два коментара от четиресет и шест човека. Но постингът е харесан от деветдесет и един – отвърна Гарсия и посочи екрана.
– Може ли? – Робърт кимна към компютърната мишка на Карлос.
– Разбира се. – Гарсия отмести стола си малко наляво.
Хънтър се наведе, използва мишката, за да уголеми секцията с коментарите и бавно прочете всичките. Повечето бяха подобни на първия отговор на Таня и казваха, че не могат да запомнят наизуст нито един номер. Никой не се открояваше с нищо.
– Като кого си се регистрирал? – попита Робърт.
– С моето име – отговори Карлос и направи гримаса. – Това означава, че профилът на Пит е публичен, както и постингът му. Всеки може да го е видял. Няма как да проследим кой го е прочел. – Той погледна партньора си. – И няма да се изненадам, ако именно този постинг е подсказал на убиеца идеята за извратената му игра във видеообаждането. Тук има всичко, което му е било необходимо – Карън му казва, че Таня е най-добрата ѝ приятелка, а Таня му казва, че не може да си спомни номера на Карън, без да провери в телефона си. Ти си прав, Робърт. Той е знаел предварително, че тя няма да знае отговора на въпроса му.
Хънтър отстъпи крачка назад от бюрото на Гарсия и въздъхна. Беше сигурен, че Карън е щяла да умре при всички случаи и че убиецът също го е знаел. Играта беше само фасада, но за какво? За да достави удоволствие на съкровените садистични желания на убиеца? Може би. Да изпълни Таня с чувство за вина, което да я измъчва до края на живота ѝ? Това също беше възможно, но в момента Хънтър не можеше да предложи отговор на собствените си въпроси.
– А профилите на Карън и Таня? – попита той. – Провери ли ги? И те ли са публични?
– Да, проверих ги – отговори Карлос. – Профилът на Карън не е публичен. Ако не си ѝ бил приятел тук, няма да можеш да видиш информацията за нея.
– А профилът на Таня?
Гарсия се засмя.
– Пълна противоположност. Отворен е за абсолютно всички.
Фактът, че в днешно време хората толкова свободно поместват в интернет всякакъв вид информация за живота и ежедневието си, не преставаше да изумява Хънтър. Снимки, имена, места, гаджета, харесвания, нехаресвания... всичко беше там и не беше необходимо да си гений, за да се възползваш.
– Абсолютно сигурни ли сме, че Пит Харис наистина е бил в Европа през последния месец? – попита той.
Карлос леко врътна глава наляво.
– Не сме проверили официално, но той качва постинги от Берлин от три седмици. Повечето са като този, който ти показах, винаги с негова снимка най-отгоре, а за фон – някоя известна забележителност на Берлин, затова ако не е правил с фотошоп живота си през последния месец, той е в Германия, Робърт.
Хънтър прие обяснението, но не се отказа.
– Нека проверим все пак. За човек, който се е подготвил толкова добре като убиеца, снимките с фотошоп за алиби са най-лесната от всичките му задачи.
– Ще помоля някой от екипа да се заеме – рече Гарсия и вдигна телефона на бюрото си. Обаждането продължи по-малко от две минути.
29.
Господин Джей слезе от асансьора на петия етаж на хотела, в който беше отседнал, и спокойно тръгна по ярко осветения коридор към стаята си – 515. Докато прекрачваше прага, той сложи навън табелката с надпис "Моля, не ме безпокойте" и заключи вратата. Във въздуха се носеше леко и много приятно ухание на жасмин и ванилия, благодарение на ароматерапията, която предлагаше хотелът.
Господин Джей остави куфарчето и сакото си върху луксозното голямо легло, изрита обувките си и отиде в банята, облицована с бели плочки. Пусна кранчето на умивалника, наведе се и започна да плиска лицето и врата си с леденостудена вода. Част от нея изпръска яката на ризата му и се стече по гърдите и гърба му, но той нямаше нищо против. Всъщност усещането за прохлада му беше приятно. Измина цяла минута, преди господин Джей да се изправи и да погледне отражението си в огледалото.