Изглеждаше много различен.
Той се втренчи в очите си, пое си дълбоко дъх и го задържа в дробовете си. Няколко секунди по-късно стисна устни и бавно го издиша.
– Дишай – каза си наум господин Джей. – Дишай.
Той повтори процедурата още пет пъти и най-после спря водата.
Време беше да се върне към нормалния си вид.
Господин Джей вдигна лявата си ръка към лицето и с връхчетата на пръстите си дръпна надолу долния клепач на дясното си око. След това, използвайки палеца и показалеца на дясната си ръка, внимателно извади бебешкосините контактни лещи, които носеше от дванайсет часа. Извади лещата и от лявото си око, изхвърли и двете в тоалетната и пусна водата. Сега очите му бяха с естествения си цвят и господин Джей започна да сваля от лицето си фалшивите мустаци, козята брадичка и фалшивите зъби и ги остави настрана. През следващите шейсет секунди той отваря и затваря уста, за да раздвижи челюстите си, и търка брадичката и устните си, за да премахне мъчителното усещане.
Господин Джей отново заприличваше на себе си.
Последната стъпка беше внимателно да махне русата перука от главата си и да масажира скалпа си една минута.
Боже, колко добре се почувства.
В момента господин Джей можеше да мисли само за единственото друго нещо, от което се нуждаеше повече, отколкото от душ. Той се върна в спалнята, извади две малки бутилки уиски от минибара и ги изсипа в чаша – без лед и вода. Докато отпиваше от питието, господин Джей затвори очи и остави златистата течност да обгърне небцето му. Уискито не беше с добро качество, но алкохолът беше достатъчно силен. Той изпи още една глътка и остави чашата на нощното шкафче. Докато протягаше ръка към куфарчето си, господин Джей чу, че мобилният телефон звъни в джоба на сакото му. Мелодията беше от личен телефон, не от служебния. Той го взе, погледна екранчето и се намръщи. Обаждането беше от Касандра, но не беше обикновено, а искане за видеовръзка.
Господин Джей беше разговарял със съпругата си по видеовръзка само веднъж, преди единайсет месеца, за да изпробват това приложение на новия ѝ телефон. На никого от двамата не му хареса много.
Вероятно се обажда да пита кога ще се върна у дома – помисли си той. – Но защо с видеообаждане? – Следващата мисъл, която му хрумна, го изпълни с облекчение: – Добре че махнах онези боклуци от лицето си.
Господин Джей вдигна телефона пред лицето си и прие обаждането, но когато изображението се материализира на екранчето, изражението му стана още по-озадачено. Виждаше само едната стена на дневната в дома им. Знаеше, че е тяхната дневна, защото позна стенния часовник и репродукцията на Гоген, която съпругата му беше купила преди няколко години.
– Ало? Кас? – извика той с несигурен глас. – Къде си? Наред ли е всичко?
Отговор не последва.
– Кас?
Мълчание.
– Скъпа, не знам дали ме чуваш, но не съм сигурен дали това нещо работи. Не те виждам и не те чувам.
Пак нямаше отговор, но камерата бавно се отмести надясно и най-после показа лицето на Касандра.
Господин Джей почувства, че по гърба му полазват ледени тръпки. Нещо не беше наред.
Касандра седеше на трапезен стол. Косата ѝ беше завързана на опашка. Главата ѝ беше наведена и закриваше част от лицето, но онова, което видя господин Джей, го накара да се разтрепери. Съпругата му беше плакала, при това от известно време, ако се съдеше по зачервения ѝ нос и размазания грим, който се стичаше чак до брадичката.
В емоционално отношение Касандра беше най-силната жена, която господин Джей познаваше. Не се разплакваше лесно. Той я беше виждал да плаче само веднъж, когато майка ѝ почина преди осем години.
– Касандра, скъпа, какво става? Добре ли си? Защо плачеш? – В гласа му прозвуча искрено безпокойство.
Тя си пое дълбоко дъх през запушения си нос, но не каза нищо.
– Кас, кажи нещо, за бога. Започваш да ме плашиш. – Господин Джей обърна телефона си наляво и надясно, сякаш проверяваше нещо. – Мамка му. Включен ли е звукът на това нещо? Не знам дали боравя правилно с видеото, скъпа.
– Всичко е наред със звука, Джон.
Гласът, който се разнесе от малките високоговорители на мобилния телефон на господин Джей, накара тялото му да се вцепени. Беше дигитално изменен, за да звучи плътно и дрезгаво, но твърде плътно за човешки глас.
– Какво? Кой си ти? И какъв е този демонски глас? Какво става, по дяволите?
– Става това, че се хванах на бас със съпругата ти – отговори гласът.
Объркването на господин Джей се засили.