– Какво? Това някаква шега ли е?
– О! Определено не. Гарантирам ти, че всичко е абсолютно реално, Джон.
– Кой си ти?
– Няма значение. Но това има. Вдигни глава.
Заповедта беше отправена към Касандра.
Треперейки, тя се подчини.
Касандра повдигна брадичка и когато видя съпруга си на екранчето, по лицето ѝ отново потекоха сълзи. Сърцето на господин Джей се сви. Той съсредоточи вниманието си върху очите ѝ и в тях съзря нещо, което никога не беше виждал – безнадеждност и силен страх. Господин Джей разбра, че онова, което се случва, не е шега.
– Касандра, какво става? Кой е в къщата с теб?
Устните ѝ отново потрепериха, но тя само поклати глава.
– Не ѝ е позволено да говори, Джон – съобщи гласът. – Първо трябва да ѝ разреша.
Въпреки тези думи Касандра извика през сълзи, но от устата ѝ излезе само шепот.
– Джон, моля те.
ПЛЯС.
Непознатият зашлеви Касандра през лицето толкова бързо, че господин Джей изобщо не видя движението. Главата ѝ неестествено се изви наляво от силата на шамара. Кожата на дясната ѝ буза веднага се зачерви и от гърлото ѝ се изтръгна изпълнен с болка писък на агония, последван от отчаяно ридание.
За секунда и от чиста изненада, сърцето на господин Джей излезе от ритъм. Очите му се отвориха широко. Не можеше да повярва.
– Мамка му! Копеле!
– Казах ти да не говориш, докато не ти разреша, нали? – спокойно рече гласът. – Не го прави отново.
Касандра бавно обърна глава и пак погледна в екранчето на мобилния си телефон. Силната плесница беше разцепила десния ъгъл на устата ѝ и по брадичката ѝ се стичаше тънка струйка кръв. Страхът в очите ѝ се беше превърнал в ужас.
Във вените на господин Джей като тъмна лавина премина гняв, който се разля във всички посоки, докато цялото му тяло се разтрепери.
– Касандра, миличка – каза той. – Моля те, чуй ме. Всичко ще бъде наред. Обещавам ти. Засега прави каквото той ти казва. Ще реша проблема. Обещавам ти, любов моя. Ще умра, преди да позволя да ти се случи нещо лошо.
Касандра преглътна сухо и по лицето ѝ потекоха още сълзи. Тя примигна веднъж и лекокимна, за да покаже, че не само е разбрала, но и че му се доверява.
Господин Джей затвори очи и си пое дълбоко дъх. Когато след секунда ги отвори, той сякаш се беше превърнал в съвсем друг човек, когото Касандра не беше виждала дотогава.
30.
Лицето на господин Джей беше безизразно, очите му бяха студени като камък и въпреки всичко, което се случваше, следващите му думи бяха произнесени смразяващо спокойно, непоколебимо и решително.
– А сега, слушай, който и да си ти. Знам защо правиш това. Знам, че си ядосан. Знам, че си обиден, но твоят проблем съм аз и никой друг. Съпругата ми не е част от това. Ето защо, разправяй се с мен. – Господин Джей доближи лице до телефона си. – Ти и аз. Никой друг. Кажи само час и място и ще бъда там, за да се изправя пред теб очи в очи. Имаш думата ми. След това ще направим каквото искаш. По твоите условия. Без въпроси. В момента обаче остави жена ми на мира и напусни дома ни.
– Знаеш защо го правя? – попита демонският глас. Въпреки електронното изкривяване иронията в тона му беше непогрешима.
– Не се прави на тъп – с ледентон отвърна господин Джей.
– И двамата знаем защо искаш да ми отмъстиш. Как си успял да ме откриеш, е съвсем друг въпрос, но очевидно съм проявил небрежност в някоя от поръчките и съм оставил някаква следа, която те е довела до мен. Поздравления. Кой знае колко време ти е отнело да ме откриеш, но това вече няма значение. Хвана ме. Ето ме. Това искаше, нали? Затова вземи мен и пусни съпругата ми.
Господин Джей видя, че Касандра леко присви очи. Объркването, породено от думите му, се сблъска със страха ѝ.
– Става много интересно – развеселено каза гласът. – И съдейки по изражението на жена ти, и тя е заинтригувана като мен. Затова защо не ни кажеш, Джон? Защо мислиш, че ти отмъщавам?
– Щом си ме погнал, тогава много добре знаеш на какво съм способен. Сигурен ли си, че искаш да се правиш на тъп?
Лицето на господин Джей остана напълно безизразно, но погледът му стана много по-заплашителен.
– Казвам ти още веднъж. Остави на мира съпругата ми. Махни се от дома ни и двамата с теб ще решим проблема по какъвто начин искаш.
– Много съжалявам, че ще те разочаровам, Джон – каза демонският глас, – но въпреки онова, което си мислиш и което, трябва да призная, разпали любопитството ми, ти и аз няма какво да решаваме. Каквото и да си направил обаче, сигурно е било нещо много лошо, щом смяташ, че някой ще хване жена ти, за да ти отмъсти. Но каквото и да е, не ме интересува. Все едно, тази игра на думи се изтърква... а времето лети, особено за съпругата ти. Ето защо нека аз ти кажа какво ще направим, Джон. Както споменах, хванал съм се на бас с жена ти. Два въпроса. Ще ти задам два въпроса. За да спечелиш тази игра, трябва само да отговориш правилно и на двата. Ако го направиш, тя ще бъде освободена и повече няма да ме видите и чуете. Но ако не отговориш правилно... – Гласът заплашително не довърши изречението. – Слушай внимателно, Джон, защото няма да повторя правилата...