Докато приключваше с преглеждането на записките си, доктор Барне инстинктивно сложи дясната си ръка върху лявата китка – нещо, което несъзнателно правеше всеки път, когато беше нервна или мислеше, но когато пръстите ѝ докоснаха голата кожа, тя погледна ръцете си и я обзе тъжно, почти болезнено чувство. Затвори очи и прогони чувството. Няколко секунди по-късно отново придърпа стола си по-близо до бюрото и изключи компютъра.
След като най-после заключи кабинета си до края на уикенда, доктор Барне слезе с асансьора в подземния паркинг на сградата. Денят беше дълъг. Всъщност седмицата беше дълга и тя нямаше търпение да се прибере вкъщи, да си вземе горещ душ и да си почине с бутилка хубаво червено вино. По дяволите, можеше дори да изпуши един джойнт.
Докато се приближаваше към перленобялата си тойота "Камри", една от последните коли, все още останали в паркинга, Гуен забеляза, че някой е оставил нещо върху предното стъкло. Това не я изненада. Почти всеки ден намираше най-малко една листовка върху колата си. Повечето рекламираха заведения за бързо хранене в квартала или отстъпки в някой от множеството местни барове и клубове.
Доктор Барне стигна до колата си и взе листовката, готова да я изхвърли. Само че този път не беше листовка, а плик. Отгоре бяха залепени големи букви, изрязани от лъскаво списание, които бяха наредени така, че да оформят името ѝ.
– Какво е това, по дяволите? – промълви тя, остави куфарчето си на земята и разкъса плика.
Изненадата ѝ нарасна. Вътре имаше лист хартия, прегънат на две, с още изрязани букви и думи, залепени една до друга, така че да образуват кратко съобщение. Гуен го разгърна и се приготви да го прочете, когато чу някакъв шум вляво от себе си, или поне така ѝ се стори. Очите ѝ мигновено се стрелнаха в тази посока. Не видя нищо на слабата светлина в паркинга. Там нямаше никого. Доктор Барне огледа почти празния паркинг. Пак не видя нищо. Отново насочи вниманието си към листа в ръката си и най-сетне прочете бележката.
– Какво? – учуди се Гуен и се намръщи, а след това пак се огледа наоколо. Паркингът беше тих като преди минута.
Погледът ѝ се насочи към началото на посланието и тя го прочете още веднъж.
– Каква глупава, тъпа шега. Нима някой очаква да повярвам? – запита се доктор Барне и се приготви да изхвърли писмото, но в същия момент забеляза, че на дъното на плика има още нещо.
Тя го изсипа на дланта на дясната си ръка.
И след част от секундата сърцето ѝ се смрази.
32.
Хънтър остана в кабинета, след като Гарсия си тръгна. Въпреки че не научи много от фейсбук, туитър и другите социални мрежи, той искаше да се разрови малко по-надълбоко в личните профили на Карън Уорд, Таня Кейтлин и Пит Харис. Започна, като внимателно препрочете всичките петдесет и два коментара под постинга "Ленив мозък" във фейсбука на Пит Харис. Пак никой не се открои с нищо особено, с изключение на коментара на Таня Кейтлин, която недвусмислено признаваше, че не знае наизуст нито един телефонен номер. Разбира се, убиецът на Карън Уорд можеше да е попаднал на същата информация с други методи и постингът да е само случайност, но Хънтър не вярваше в случайности, особено в този случай, когато Карън беше задала на Таня много директен въпрос: Сериозно? Нито дори моят номер? Страхотна най-добра приятелка си, няма що.
През следващия час и половина Робърт прескача от един профил в друг, чете постинги, разглежда снимки и свалени от интернет изображения. Колкото повече четеше и колкото повече изображения виждаше, толкова повече се изненадваше. Хората разкриваха живота си в интернет за всеки, който искаше да прочете за него, и въпреки че повечето уебсайтове на социални медии предлагаха доста надеждни мерки за сигурност, мнозина ги пренебрегваха.
Към девет и половина вечерта очите на Хънтър вече се бяха насълзили от взиране в компютърния екран. Трябваше да излезе от кабинета.
Най-голямата му страст беше малцовото шотландско уиски. Старомодният шкаф за напитки в ъгъла на дневната на апартамента му съдържаше малка, но внушителна колекция от малцови уискита, които вероятно биха задоволили повечето познавачи. Робърт не се смяташе за експерт по уискито, но за разлика от мнозина поне знаеше как да цени аромата и качеството му, вместо само да се напие, макар че понякога и това помагаше.