Той си помисли да си отиде вкъщи, където можеше спокойно да се наслади на колкото иска малцово уиски, без да се охарчи, но се поколеба дали идеята да си седи у дома тази вечер е толкова добра.
Хънтър живееше сам. Нямаше съпруга, нито приятелка. Не се беше женил и интимните му връзки рядко продължаваха по-дълго от няколко месеца, понякога много по-малко. Напрежението на работата като детектив в отдел "Свръхтежки убийства" на лосанджелиската полиция и всеотдайността, която тя изискваше, изглежда, бяха прекалено трудни за разбиране от страна на повечето жени. Робърт обаче нямаше нищо против живота на самотник, но все пак беше човек и понякога самотата в малкия му апартамент беше последното, от което се нуждаеше. И тази вечер беше една от онези.
Нощният живот в Лос Анджелис безспорно е от най-оживените, най-лудешките и най-вълнуващите в света. Изборът беше неограничен – от луксозни и модни нощни клубове, където богатите и известните се смесваха с холивудските звезди, до тематични барове и мрачни, долнопробни ъндърграунд заведения и частни купони, където откачалките изпълзяваха да играят. В каквото и настроение да си, със сигурност ще намериш подходящо място в Лос Анджелис. Тази вечер Хънтър беше в настроение за силно питие, но в спокойна обстановка.
33.
– Слушаш ли ме, Джон? Ако ме слушаш, гледай екрана.
Стомахът на господин Джей се сви, когато чу непоколебимата решителност в дигитално изменения глас. Очите му бяха втренчени в Касандра и изпълнени със съмнение, гняв и страх. В нейните очи обаче той съзря и нещо друго освен уплаха. Нещо, което беше виждал много пъти преди това, но никога в очите на съпругата си. Беше го виждал в очите на хората, които премахваше – отчаяние, породено от пълна безнадеждност.
Касандра, миличка. Моля те, чуй ме. Всичко ще бъде наред. Ще реша проблема. Обещавам ти, любов моя. Ще умра, преди да позволя да ти се случи нещо лошо.
Сега обаче тя беше осъзнала, че това не е вярно. Какво можеше да направи господин Джей? Как можеше да остане верен на обещанието си? Как можеше да попречи да ѝ се случи нещо лошо? Как можеше да я защити, когато беше на стотици километри от нея?
Объркването на Касандра беше неизмеримо. Тя никога не беше виждала съпруга си толкова безчувствен. Никога не го беше чувала да говори толкова студено. Това не беше господин Джей, когото познаваше. Не беше човекът, за когото се беше омъжила. Касандра се беше омъжила за бизнес консултант, който имаше малка фирма.
Аз работя за най-могъщия синдикат в Лос Анджелис и цяла Калифорния. Синдикат, който не спазва никакви закони. Има си свои закони. Ролята ми в този синдикат е много специфична. Може да се каже, че аз съм "последната правоприлагаща сила" на техните правила – последната инстанция в тяхната верига за решаване на проблеми. Всъщност аз съм "краят на веригата". Ако дойда при теб, аз ще бъда последният човек, когото ще видиш.
За какво говореше той, по дяволите? Вярно ли беше нещо от това? Ако блъфираше, за да се опита да уплаши и прогони човека в дома ѝ, изглежда, не успяваше.
– Гледай екрана – заповяда демонът.
Изведнъж, светкавично като шамара, който беше получила по-рано Касандра, господин Джей видя, че вдясно от съпругата му се появи ръка с ръкавица и я наръга във врата. Тялото ѝ се разтресе силно, първо от удара и после от болка. Устата ѝ се отвори, готова за неизбежния писък, но парализираните ѝ гласни струни успяха да издадат само сподавен вик, който микрофонът на мобилния телефон не улови.
– НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! – изкрещя господин Джей.
Все още с телефона в ръка, той скочи на крака и загуби равновесие, но бързо го възвърна, като се хвана за леглото. Възелът в стомаха му се превърна в бездънна яма, която заплаши да го погълне.
Очите на Касандра, които все още бяха приковани в неговите, се разфокусираха. Животът отстъпваше пред вцепенението.
Когато ръката с ръкавица се отдръпна, господин Джей осъзна какво всъщност се е случило. Според ъгъла на наръгването, от югуларната вена на Касиди трябваше да бликне кръв с толкова силно налягане, че да я изстреля из стаята. Господин Джей знаеше това много добре, но видя само мъничко петно там, където кожата ѝ беше прободена с игла на спринцовка.
– Успокой се, Джон – каза демонският глас със спокоен и зловещ тон. – Жена ти не е мъртва. Все още. Инжектирах ѝ нещо, което ще вкочани по-голямата част на тялото ѝ, но няма да повлияе на мозъка и нервната ѝ система. Слуховият и зрителният кортекс също няма да бъдат засегнати. Знаеш какво означава това, нали? – Този път човекът, който беше с Касандра, направи пауза, за да постигне драматичен ефект. – Въпреки че тялото ѝ ще бъде временно парализирано, тя ще може да чува, да вижда и да чувства абсолютно всичко. Нали така?