Очите на Касандра трепкаха безцелно няколко секунди и после отново се втренчиха. Озадачеността в тях се превърна първо в борбеност, после в безутешност и накрая в неподправен ужас, когато тя осъзна, че вече не контролира тялото си.
Господин Джей прочете израза в очите ѝ като отворена книга и сърцето му се сви за втори път.
– И така, както се опитвах да ти обясня, преди да ме прекъснеш, Джон, ето какви са правилата.
Тялото на господин Джей се разтрепери от комбинация от гняв и нещо, което не беше изпитвал много отдавна – страх. Той беше говорил сериозно – имаше ли дори малък шанс, щеше да даде живота си за съпругата си, без да се колебае.
– Вземи мен – настоя господин Джей, сдържайки гнева си и опитвайки се да говори спокойно. – Ще дойда при теб – със завързани ръце и очи... както поискаш. Само ми кажи къде и ще бъда там. Ще се разменим. Ще пуснеш съпругата ми и ще вземеш мен. И после прави каквото искаш. Ако това ти доставя удоволствие, може да ме нараняваш до насита, преди да ме убиеш. Няма да се съпротивлявам. Обещавам. Само я пусни.
Последва пълно мълчание.
И в същия момент съвсем нова теория сякаш зашлеви в лицето господин Джей.
– За пари ли става дума? – попита той, съмнявайки се в собствените си думи. – Пари ли искаш?
Пак мълчание.
– Имам близо четири милиона долара в международна банкова сметка. Ако изтегля още ресурси, вероятно ще събера още един милион. Това са пет милиона долара. Всичките са твои. Мога да ти ги прехвърля до последния цент. Ти само трябва да...
– Не ме слушащ, Джон – отново го прекъсна демонът. – Има само един начин да помогнеш на жена си и това е, като отговориш правилно и на двата ми въпроса. Ако ме прекъснеш още веднъж, ще го приема за грешен отговор. Всеки път, когато ми кажеш грешен отговор, жена ти ще бъде наказвана. Разбираш ли какво ти казвам?
Касандра замоли с поглед съпруга си.
– Да или не, Джон? Никой друг отговор няма да свърши работа. Кажеш ли друг отговор освен "да" или "не", ще започна да я наказвам.
Господин Джей стисна в юмрук пръстите на дясната си ръка и цялото му същество се разтрепери от неописуем гняв. Никога през живота си не се беше чувствал толкова безпомощен. Накрая каза отговора, който искаше да чуе демонският глас.
– Да.
– Сега най-после си на правилния път – отговори сатанинският глас и обясни правилата. – Просто е, нали? И дори не си помисляй да се обаждаш на полицията. Уверявам те, че те няма да пристигнат тук навреме.
Устата на господин Джей пресъхна като пустиня.
– И така, слушай, Джон, защото животът на жена ти зависи от това.
Последва изпълнена с напрежение пауза.
– Къде е родена Касандра?
Господин Джей присви очи срещу екранчето. Правилно ли беше чул? Сериозно ли говореше този психопат? Що за тъп въпрос беше този, че да зависи от него човешки живот?
– Това някаква шибана шега ли е? – попита той. Кръвта му кипеше във вените.
– Имаш пет секунди. – Електронно измененият глас изобщо не прозвуча шеговито.
Въпреки че Касандра не можеше да се движи и това се отнасяше и за изражението на лицето ѝ, изразът в очите ѝ се промени като този на съпруга ѝ – първо от ужас в объркване.
Какво? Това ли е въпросът? Не може да е истина. Какво става, по дяволите? Това сигурно е някаква извратена шега.
След това объркването се замени с надежда. Господин Джей беше ходил в града, където беше родена, толкова много пъти, че името сигурно се беше запечатало в паметта му. Нямаше как да сбърка.
– ... четири... три...
– Касандра е родена в Санта Ана – отговори господин Джей. – Ориндж Каунти, Калифорния... Какво е това, мамка му?
Погледът в очите на Касандра омекна, когато отново се напълниха със сълзи – този път на радост.
– Правилно, Джон. Поздравления. Виждаш ли? Не е толкова трудно, нали? Сега трябва само да ми кажеш още един правилен отговор и ти и жена ти пак ще бъдете двойка, макар да имам чувството, че ще трябва да обясняваш много неща. – Отново последва кратко мълчание. – Но нека да не избързваме със заключенията. Още един правилен отговор.
През цялото време господин Джей не откъсваше поглед от Касандра. Към надеждата в очите ѝ се присъединиха опасения, а гневът в неговите очи се замени с отказ да повярва.