Това беше преди един час.
35.
Господин Джей примигна веднъж... два пъти.
Касандра задържа погледа си върху съпруга си още част от секундата и после затвори очи.
Седми март – помисли си той. – Правилно, нали? Трябва да е така. Защо иначе датата изскочи в главата ми? Касандра и аз се оженихме преди двайсет и една години на седми март в катедралата "Дева Мария на ангелите" в центъра на Лос Анджелис.
Касандра отвори разфокусираните си очи. Сега в тях се четеше само ужас.
– Надявам се, че гледаш право в очите на жена си, Джон – каза демонът. – Защото ти току-що я разочарова.
– Какво? Не, почакай...
– Това не е датата на сватбата ви – прекъсна го гласът. – А правилата са: ако ми кажеш грешен отговор, Касандра ще бъде наказана.
– Не, моля те, почакай...
– Правилата са си правила, Джон. Ти ми каза, че "прилагаш правила", затова съм сигурен – разбираш, че те трябва да бъдат прилагани.
Все още задържайки се на лицето на Касандра като главна тема, камерата се вдигна няколко градуса нагоре. След няколко секунди зад стола на Касандра застана фигура, облечена изцяло в черно. Господин Джей виждаше само лицето на съпругата си и силния торс на човека, който стоеше точно зад главата ѝ.
– Помниш правилата на нашата малка игра, нали, Джон?
– Риторично попита демонът. – Трябва да продължиш да гледаш. Затвориш ли очи, тя отново ще бъде наказана. Отместиш ли поглед, тя отново ще бъде наказана. Отдръпнеш ли се от камерата на телефона си и не те виждам на екрана, тя ще бъде наказана.
Погледът на господин Джей остана прикован там, където беше.
– А сега искаш ли да знаеш защо парализирах жена ти? – Демонът не дочака отговор. – За да не развали забавлението, като помръдне.
Изведнъж ръцете с ръкавици на демона се вдигнаха над главата на Касандра. Не бяха празни.
36.
Доктор Гуен Барне за пореден път погледна часовника си и измърмори:
– По дяволите.
Беше ѝ писнало. Тя събра нещата си и ги сложи в куфарчето. Все още не искаше да се прибира у дома, затова реши да направи нещо, което трябваше да стори отдавна – да отиде в друг полицейски участък.
Гуен стана и се приготви да си тръгне. В същия момент вратата на стаята за разпити се отвори и вътре влезе висок и як мъж. Изглеждаше на около четиресет и пет и имаше сурово лице, което оставяше убеждението, че не се е усмихвал от години. Дрехите му бяха чисти, но измачкани и раздърпани, сякаш беше спал с тях, а косата – провиснала и несресана.
– Госпожо Барне – каза той и протегна ръка. – Гласът му звучеше дрезгаво. – Аз съм детектив Джулиан Уеб. Приятно ми е да се запознаем.
Тя стисна ръката му и се представи, като уточни, че е доктор.
– Ужасно съжалявам, че ви накарах да чакате толкова дълго, докторе. Ако можех да дойда по-рано, щях да го направя, но тази вечер бях на две местопрестъпления на убийства и на едно на групово изнасилване.
Доктор Барне не прикри изненадата си.
– За жалост – обясни детектив Уеб, – в някои нощи се случват такива неща. Ако това е Градът на ангелите, Бог да ме опази да не попадам в Града на дяволите. – Той посочи към масата. – Моля...
Гуен се върна на същото място, където беше седяла един час. Детектив Уеб се настани на стола срещу нея от другата страна на масата.
– И така, как мога да ви помогна? – Той сключи пръсти и сложи ръце на масата.
Доктор Барне се вгледа изпитателно в детектива. Той имаше вида на човек, свикнал с тежка работа и отговорност. Тя си пое въздух през носа и бавно го издиша през устата, а после започна да разказва историята си от момента, когато слезе в подземния паркинг.
– Носите ли бележката? – попита детектив Уеб и си сложи очилата за четене, които бяха окачени на връв на врата му.
Гуен остави писмото на масата.
Детектив Уеб извади латексови ръкавици от джоба си, нахлузи ги и обърна плика към себе си.
– Казахте, че не сте получавали други такива бележки? – попита той.
Тя поклати глава.
– Това е първата.
– Пипал ли я е някой друг освен вас?
– Не.
– Тогава откакто сте намерили бележката, никой друг не я е докосвал?
– Не.
Детектив Уеб отвори плика и извади писмото. Фактът, че са използвани изрязани от списание букви и думи, изглежда, не го изненада. Той го прочете наум.
Хващам се на бас, че не си ме забелязала, че стоя зад теб, когато си купи "Лос Анджелис Таймс" от павилиона за вестници, нали?