Трябва да кажа, че косата ти мирише различно, когато си будна.
Детективът прочете писмото два пъти и вдигна очи към доктор Барне.
Тя гледаше право в него.
Уеб махна очилата за четене от носа си и ги пусна да увиснат на връвта около врата му.
– Кога за последен път си купихте "Лос Анджелис Таймс" от павилион, докторе?
– Тази сутрин. Правя го всяка сутрин, преди да отида в кабинета си.
– И къде се намира?
– В центъра. На Западна девета улица.
Детективът кимна.
– Оживена улица. И забелязахте ли някой да стои зад вас, докато си купувахте вестника? Някой, застанал достатъчно близо, за да помирише косата ви?
– Не.
– Помислете внимателно, докторе. Тази сутрин, вчера или може би завчера?
– Повярвайте ми, детектив Уеб, мислих за това по-внимателно, отколкото можете да си представите. Не забелязах никой да стои зад мен – тази сутрин, вчера, завчера или в който и да е друг ден.
Уеб се облегна назад на стола и се вгледа в доктор Барне. Тя беше привлекателна жена. Черната ѝ като нощ коса беше оформена в идеална прическа – подстригана на стъпала и късо на тила, с по-дълги кичури от двете страни на лицето. Очите ѝ, тъмни като косата, притежаваха някаква ведрост, която беше заразителна. Присъствието ѝ беше успокояващо. Детективът не се изненада, че Гуен Барне е избрала да стане психотерапевт.
– Имали ли сте неприятности с преследвачи, докторе?
– Не, не бих казала – отговори тя и на свой ред се втренчи в него. – Не изглеждате убеден.
Уеб повдигна рамене.
– Всяка година получаваме десетки оплаквания за преследвачи, докторе. Занимавам се с някои от случаите. Истината е, че вие отговаряте на профила на обичайната мишена.
Доктор Барне се изненада от забележката, но изражението ѝ не показа нищо.
– И какъв е профилът?
– Вие сте неомъжена и много привлекателна жена, докторе. Кариерата ви, изглежда, е доста успешна...
– Откъде знаете, че не съм омъжена? – прекъсна го тя.
Детективът нацупи устни и учудено повдигна рамене, сякаш искаше да каже: Сериозно ли питате?
Гуен вдигна ръце в знак, че се предава. За момент беше забравила къде се намира.
– Добре – каза Уеб. Знаеше, че доктор Барне е имала предостатъчно време да мисли за сценариите около писмото.
– Нека ви задам няколко бързи въпроса, докторе. Мислите ли, че бележката може би е от някой бивш – съпруг, приятел, любовник – някой, с когото сте имали връзка в миналото? Може би някой, с когото връзката не е приключила много добре?
Тя поклати глава.
– Нямам бивш съпруг. И не на другите въпроси. Само за това си мисля, откакто намерих бележката. И тъй като чаках тук няколко часа, премислих го стотици пъти. Не се сещам за абсолютно никого.
– Още веднъж, съжалявам, че сте чакали толкова много.
– Тонът на Уеб беше откровен и искрен. Той продължи по-нататък. – А срещате ли се с някого в момента?
– Не, с никого.
Детективът кимна.
– Ами някой бивш пациент? – попита той. – Или може би настоящ?
Доктор Барне отново поклати глава.
– Не, Мислих и за това. Не се сещам за никого, способен на такова нещо.
– Хората са способни на неща, които дори не можете да си представите, докторе. – Уеб се засуети с очилата си. – Сещате ли се изобщо за някого, който може би е искал да ви уплаши или... да ви нарани?
Гуен повдигна рамене.
– Не, наистина не се сещам за никого.
Детективът се наведе напред и сложи лакти на масата.
– Искате ли да чуете искреното ми мнение, докторе?
– Не, съвсем не. Кажете ми някоя глупост, защото ще ми помогне много повече.
Уеб продължи да я гледа.
– Съжалявам – каза тя и вдигна длани. – Денят ми беше много напрегнат. – Доктор Барне наклони глава настрана. – И съм гладна.
– Не е необходимо да се извинявате, докторе. Разбирам ви.
– Е, какво е искреното ви мнение?
Детективът погледна още веднъж бележката на масата и отново се втренчи в жената срещу него.
– Мисля, че това е само номер. Някой се занася с вас. Може би човек, когото дори не познавате. Шегаджия. Някой, който знае, че сте психотерапевт и вероятно ще анализирате прекалено много бележката. Може би този човек работи в същата сграда като вас. Виждал ви е, че си купувате вестник всяка сутрин. Не съм сигурен, но бих казал следното... – Той кимна веднъж. – Вие сте тук. Уплашена сте. Това е реакцията, която е искал да извлече от шегата. Много съжалявам, че ще го кажа, доктор Барне, но мисля, че сте си изгубили времето.
За негова изненада тя се съгласи с него.