Смехът и виковете станаха още по-силни и всички на масата започнаха да се подиграват на приятеля си. Никой от тях, изглежда, не съзнаваше, че забележката е насочена към цялата група.
– Стилът ти ми харесва – отбеляза Хънтър, когато най-после минаха покрай досадната пияна компания. – Но не мисля, че някой от тях знае какво означава "звателен падеж".
– Вероятно не – засмя се салонната управителка. – Изглеждат тъпи.
– И пияни – добави Робърт.
– Градски момчета от финансовия район – каза тя и погледна през рамо Хънтър. – Тук има най-малко една група от тях всяка вечер в седмицата, защото финансовият район е зад ъгъла. И винаги са едни и същи – твърде богати, твърде млади и тъй като имат толкова много пари, че не знаят какво да ги правят, мислят, че могат да се държат както си искат. И в Глазгоу има много такива. Наричаме ги "лайнари".
– Уместно – усмихна се Робърт.
– Почакайте... – Салонната управителка спря, когато най-после стигнаха до малка квадратна маса в дъното на просторния и препълнен ресторант. – Не работите във финансовия сектор, нали? – Тя изглеждаше искрено смутена.
Хънтър инстинктивно се огледа – черни джинси, черни обувки, синя риза и тънко черно кожено яке.
– Имам ли вид на работещ във финансовия сектор? – малко обезпокоено попита той.
– Не, съвсем не – отговори салонната управителка. – Но ако съм научила нещо за Лос Анджелис, е, че външният вид тук почти винаги е измамен.
– Да, вярно е – съгласи се Робърт. – И не, не работя във финансовия сектор.
– Олекна ми. За момент излязох от кожата на професионалист. – Тя погледна свободната маса, пред която стояха. – Заповядайте. В момента това е единствената свободна маса. Освен ако не искате да седнете до бара.
– Не. Тук е идеално. Благодаря.
– Удоволствието е мое. – Салонната управителка изчака Хънтър да седне и после сложи две менюта на масата пред него. – След малко при вас ще дойде сервитьор. А в това време, тъй като сте били тук и преди, желаете ли да ви донеса нещо от бара?
– Да, би било чудесно, благодаря. Сервирате ли все още "Килкоман"?
Тя кимна по начин, който показа на Робърт, че одобрява избора му.
"Килкоман" беше една от малкото спиртоварни в цяла Шотландия, които все още приготвяха малца по традиционния начин, връщаха уискито към корените му и на свой ред създаваха изумителни видове.
– Да, разбира се. Имате ли предвид някое определено? Имаме няколко вида.
– Да, сингъл малц, ако има.
Лявата ѝ вежда леко се повдигна нагоре.
– Има. Лед?
– Не. – Хънтър поклати глава. – Само малко вода, моля.
Този път салонната управителка не прикри одобрението си.
– Американец, който не само знае да избира уиски, но и как да го пие. Не се срещат много такива.
Робърт се намръщи.
– Наистина ли? Дори в голям уиски бар като този?
Тя се засмя.
– Ще се изненадате. Дори не знаят как се пише уиски. А занапред нещата ще стават още по-лоши. – Салонната управителка кимна към масата на "градските момчета". – Разбирате ли какво имам предвид?
Хънтър се усмихна.
– Да, предполагам, че сте права.
– Веднага се връщам с питието ви.
Тя тръгна към главния бар, а Хънтър прелисти менюто с ястията.
– Заповядайте – каза салонната управителка само след минута и сложи на масата му чаша уиски и миниатюрна каничка вода. – "Килкоман" от 2010 година, сингъл малц.
– Благодаря – отговори Робърт и затвори менюто.
– Избрахте ли си нещо?
Той кимна.
– В такъв случай, след като вече съм тук, мога да взема поръчката ви.
Хънтър си поръча чийзбургер и пържени картофи.
– Веднага ще ви ги донесат – отвърна салонната управителка, замисли се за момент и после протегна ръка. – Между другото, казвам се Линзи.
– Робърт – отговори Хънтър и стисна ръката ѝ. – Приятно ми е да се запознаем.
– И на мен. – Думите ѝ бяха последвани от съвсем леко, но очарователно намигане.
Линзи тръгна криволичейки между масите, като внимаваше да избегне "градските момчета". Хънтър взе чашата и я поднесе към носа си. Ароматът на торфен пушек на златистата течност го накара да се усмихне. Той вдигна каничката, сипа няколко капки вода в уискито и най-после отпи. Първо се усещаше лек, сладък вкус на ванилия, а след това – по-траен меден аромат на жарава – идеалната комбинация за малцово уиски. Робърт затвори очи и се наслади на мига – може би малко по-дълго, отколкото трябваше, защото не забеляза човека, който застана пред масата му.