– Дължиш ми обяснение.
38.
Предметът се измъкна от плика и падна на масата. Детектив Уеб придърпа стола си по-близо, за да го разгледа по-добре. Очите му се стрелкаха между предмета и доктор Барне няколко секунди, докато се питаше дали ще види само това, но от плика не излезе нищо друго.
– Това е... сребърна гривна – безучастно каза той, докато гледаше змиевидната плетка на гривната с амулет сърце.
– Това е гривна от бяло злато – поправи го доктор Барне. – Не е сребърна.
– Добре. Извинете – отговори Уеб, като се зачуди какво значение има това.
Гуен видя изражението му и обясни:
– Мама ми подари тази гривна за тринайсетия рожден ден. Семейството ни беше много бедно. Живеехме в лош и занемарен квартал. Баща ми ни напусна, когато бях на пет години, и повече не го видяхме. Майка ми работеше на две места, за да ни издържа, и е спестявала всеки цент, който може да си позволи, бог знае колко дълго, за да може да купи такова нещо.
– Гласът ѝ изведнъж стана тъжен. – Тя почина само няколко месеца след това.
Едва тогава детективът забеляза надписа с дребни букви върху амулета сърце. Три думи една над друга – Винаги бъди сипна.
– Съжалявам – с искрен тон каза той.
Доктор Барне прие думите му, като кимна, и след това продължи:
– От тринайсетия си рожден ден неизменно нося гривната всеки ден. Никога не забравям да си я сложа. Не съм я губила. Винаги е с мен. Свалям я само когато си лягам да спя.
Уеб изглеждаше заинтригуван.
– Не мога да спя с бижута на мен – поясни тя. – Махам всичко – гривни, колиета, пръстени. Не знам защо, но ме плашат. Сънувам кошмари.
Детективът реши, че това е интересно, защото имаше приятелка, която също не можеше да спи с бижута. Сваляше ги, преди да си легне, включително венчалната халка.
– Снощи се прибрах вкъщи – продължи да разказва Гуен, – махнах гривната, пръстените и колието си и ги оставих на нощното шкафче, както правя всяка вечер. Когато се събудих сутринта, всичко беше там, с изключение на гривната. Беше изчезнала.
Уеб се накани да каже нещо, но тя го изпревари.
– Да – каза доктор Барне.
Той се намръщи.
– Да. Да. Не. И да.
– Моля?
– Знам какво ще ме попитате, детектив. Първо ще ме попитате дали съм абсолютно сигурна дали гривната е била на мен, когато съм се прибрала вкъщи. Отговорът на този въпрос е да. После ще ме попитате дали съм абсолютно сигурна, че съм я свалила и оставила върху нощното шкафче, както ви казах. Отговорът на този въпрос също е да. След това ще ме попитате дали няма вероятност гривната да се е разкопчала някъде и да е паднала от китката ми, може би на паркинга, където е кабинетът ми, или пред дома ми, или дори до павилиона, откъдето всяка сутрин си купувам вестник.
Смаяната физиономия на Уеб определено беше по-приятна от безучастната, но не много. А той наистина беше смаян. Дотук доктор Барне беше познала за всичко.
Детективът кимна и призна:
– Точно това си мислех, докторе. Ако гривната е паднала от китката ви пред павилиона, някой може да я е видял и вместо да постъпи правилно и да ви я върне, да е решил да превърне всичко в груба шега. – Той почука с показалец два пъти по бележката. – Това със сигурност би обяснило посланието.
– Да – съгласи се Гуен, – но отговорът на този въпрос е не. Няма как гривната да е паднала от китката ми вчера сутринта пред павилиона за вестници или някъде другаде.
Уеб отново се накани да ѝ зададе въпрос, но тя вдигна ръка и го прекъсна.
– Как мога да бъда сигурна ли?
На лицето на детектива пак се изписа смаяно изражение. Той реши, че е безсмислено да пита, затова се облегна назад на стола и я остави да говори.
– Защото няма как да изкарам цял ден без гривната и да не забележа, детектив. Всеки път, когато се нервирам или мисля за нещо, аз я въртя на ръката си. – Дясната ѝ ръка машинално се стрелна към лявата ѝ китка. – Движението е несъзнателно. Правя го от години и всеки ден го повтарям десетки пъти. Не бих изкарала и половин час, без да забележа, че гривната ми я няма.
Уеб беше забелязал движението най-малко два пъти през последните няколко минути и това не го изненада. Знаеше, че всеки има нервен тик. Той например прокарваше език по устните си.
– И снощи – продължи доктор Барне, – докато карах към дома си, ясно си спомням, че я въртях на ръката си в колата, следователно отговорът ми на следващия въпрос е да. Да, детектив Уеб, сигурна съм, че гривната не е паднала от китката ми в колата. Беше на ръката ми, когато се върнах вкъщи снощи. Беше на мен, когато си легнах, и я сложих на нощното шкафче, преди да угася лампата. Сто процента съм сигурна в това. Тази сутрин, когато се събудих, гривната я нямаше.