След повече от двайсет години като полицай Уеб беше придобил умението да преценява хората с един поглед, още по-добре, като прекара няколко минути с тях. Доктор Гуен Барне изглеждаше уравновесена, интелигентна и разумна жена. Тя нито веднъж не повиши тон, независимо от настроението си. Умееше да говори и дотук всичките ѝ доводи се основаваха на правдоподобни и възможни факти.
– Побърках се, когато не намерих гривната сутринта – добави доктор Барне. – Търсих я къде ли не – под леглото, зад нощното шкафче, в чекмеджетата, под килима, в дневната, в кухнята... навсякъде. Дори в колата. Нямаше я. Помъчих се да си спомня всяка моя стъпка вчера, от момента, в който се върнах в дома си, до момента, в който си легнах, защото знаех, че гривната беше на ръката ми, когато отворих външната врата. – Тя млъкна, за да си поеме дъх. В момента една много голяма чаша вино наистина би ѝ се отразила добре. – И тази сутрин за пръв път закъснях за първия си сеанс за деня. Аз съм психиатър, детектив Уеб, и по-добре от повечето хора разбирам как работи човешкият мозък. Напълно съзнавам, че тъй като всяка нощ извършвам абсолютно едни и същи движения, преди да угася лампата в спалнята си, тоест оставям всичките си бижута на нощното шкафче, за мозъка ми е много лесно да бъде заблуден да си помисли, че съм направила нещо, което в действителност не съм. Повтарящите се действия имат такъв ефект върху мозъка, но ви уверявам, че случаят не е такъв.
Уеб прокара език по устните си.
– Тогава мислите, че някой е нахлул в дома ви снощи, влязъл е в спалнята, докато сте спели, и е взел гривната ви с намерението да направи това. – Той врътна брадичка към бележката и гривната на масата. – И може би дори е помирисал косата ви.
– Да, точно това мисля, детектив, защото не виждам друго обяснение.
– Забелязахте ли следи от влизане с взлом?
Доктор Барне въздъхна толкова тежко и отчаяно, че въздухът в стаята сякаш се сгъсти.
– Не мога да бъда сигурна, защото не проверих. Събудих се сутринта и не можах да намеря гривната, затова очевидно първата ми мисъл не е била, че някой е влизал в дома ми.
– Първата ви мисъл е била, че може би сте я изгубили.
– Да – пораженски призна Гуен.
Дори детектив Уеб въздъхна дълбоко.
– Добре – каза той и реши да опита отново. Наистина искаше да помогне на доктор Барне. – Преди да излезете от дома си сутринта, спомняте ли си дали вратата беше заключена или отключена?
– Външната врата беше заключена.
– Сигурна ли сте?
– Да. Спомням си, че я отключих сутринта. Не проверих задната врата, но тя винаги е заключена.
Уеб не знаеше какво още да каже. Доктор Барне заговори отново. Следващите ѝ думи се отрониха бавно от устата ѝ и бяха изпълнени с чувство.
– Детектив, не знам какво друго да ви кажа, но съм убедена, че не съм изгубила гривната.
Тя скръсти ръце пред себе си, сякаш изведнъж температурата в стаята се понижи с няколко градуса. Тогава за пръв път детектив Уеб видя, че доктор Барне показва страх. Неподправен страх.
– Някой е бил в стаята ми, детектив, казвам ви. Някой е бил там, до леглото ми, и ме е наблюдавал, докато спя.
39.
Екранът на мобилния му телефон угасна. Господин Джей имаше чувството, че целият му свят рухна около него. Краката му се огънаха под тежестта му и се наложи да се подпре на стената, за да не падне. Пръстите му изпуснаха телефона, който отскочи в леглото и падна на пода. В нищо нямаше логика. Струваше му се, че току-що черна дупка е погълнала цялото му същество и не е останало нищо освен празна човешка черупка.
– Какво се случи? – промълви той. Обезумелите му очи претърсиха за убежище всеки ъгъл на хотелската стая, но не намериха нищо. Стените сякаш го притискаха. – Сигурно се побърквам. Това не може да е истина. Не може.
Господин Джей вдигна треперещите си ръце към лицето и силно го потърка.
Стените продължаваха да го притискат.
Той се обърна и бързо отиде в банята, където пак наплиска със студена вода лицето си.
– Касандра – каза господин Джей, когато съзря очите си в огледалото. – Това не е истина – опита се да убеди той отражението си. – Не е истина. И ще ти го докажа. Нищо от това не беше реално.
Господин Джей се втурна обратно в спалнята, взе мобилния си телефон от пода, върна се в банята и отново застана пред огледалото.
– Ще видиш. Ей сега ще ти се обадя – каза той и с треперещи пръсти набра номера на съпругата си. – Не знам какво беше това, по дяволите, но не беше реално. Нищо не беше истина. Ще видиш.