Трейси седна, остави питието си на масата и кимна към чашата на Хънтър, припомняйки момента, когато се запознаха до автомата за кафе.
– Трябва да отбележа, че това изглежда много по-привлекателно от "Карамел фрапучино делукс".
Робърт се усмихна.
– Съгласен съм. Вероятно и по-здравословно.
– Е, какво пиеш? Изборът тук е зашеметяващ.
– Да, със сигурност – отговори Хънтър и погледна чашата си. – Шотландско уиски. "Килкоман". "Карамел ечемик делукс".
Трейси се засмя.
– От коя година?
Въпросът изненада Хънтър.
– 2010.
Тя направи гримаса, която изразяваше смайване.
– Страхотен избор. Те са много традиционна дестилерия. Ако не греша, мисля, че са единствените, които правят всичко на място. Целият процес, от отглеждането на ечемика до дестилирането, малцуването, бутилирането и отлежаването, се извършва там.
Робърт се помъчи да не се намръщи, но беше искрено заинтригуван. Жените общо взето не обичат шотландско уиски и това съвсем не бе изненадващо. Уискито несъмнено е придобит вкус, който отначало нахлува върху небцето и изкарва въздуха от белите дробове. Хънтър знаеше това много добре. Номерът беше да упорстваш, да продължаваш да опитваш и да го пиеш на малки глътки, докато един ден най-после го оцениш. Жените обикновено не бяха толкова търпеливи с питиетата. Те или ги харесваха от първата глътка, или не ги харесваха.
– Изглежда знаеш много за уискито. – Робърт не зададе въпроса, но той мълчаливо се понесе във въздуха, молейки за отговор.
– Баща ми беше шотландец, от Хайлендс – обясни Трейси и отпи от питието си. – Затова бях запозната с уискито от много ранна възраст. Той потапял биберона ми в уиски, когато съм била бебе, за да заспя. След това, от четиригодишна нататък, ми разрешаваше да пийна малка глътка от неговото уиски по специални поводи, например Коледа и Нова година. Ако беше при мен, дядо ми правеше същото. На мама това изобщо не ѝ харесваше и непрекъснато го повтаряше на баща ми, но на него не му пукаше. Извръщаше се и казваше: "Нека девойчето опита мъничко, жено. Хубаво е за него" – имитира го тя.
За изненада на Хънтър шотландският акцент на Трейси, беше безупречен и страхотно чувствен.
– На шестнайсетия ми рожден ден – продължи тя – татко ми наля първата ми пълна чашка шотландско уиски. – Трейси млъкна. Явно изпита потребност да поясни. – Бил ли си в Шотландия?
Робърт поклати глава. Сега беше негов ред да се почувства малко неловко.
– Не, за съжаление. Не съм бил извън Щатите.
Трейси отново го погледна изненадано.
– Трябва да отидеш. Шотландия е изумително място, особено Хайлендс, но тъй като не си ходил там, може би не знаеш, че по закон пъбовете, баровете и ресторантите трябва да използват мерителна чаша. Не наливат свободно като тук, затова, като казвам чашка, имам предвид ей толкова. – Тя посочи към чашата си. Количеството беше по-малко от половината уиски, което бяха донесли на Хънтър.
– Еха.
– Но както казах, от четиригодишна нататък баща ми разрешаваше само малка глътка от неговото уиски и това беше всичко. Обясняваше ми за носа, небцето и финала, затова когато на шестнайсет вече имах своя чаша, можех да различавам аромати и скрити нюанси. Шотландското уиски е любимото ми питие. – Трейси замълча и направи измъчена физиономия.
– Отегчих те, нали?
– Ни най-малко. – Хънтър поклати глава. Истината беше, че той намираше Трейси за много харизматична. Много предразполагаща. – Интересна история.
Тя се засмя.
– Тогава мога да кажа, че не познаваш много хора с шотландско потекло. Те гледат много сериозно на уискито и започват да обучават децата си отрано.
– И има резултат – отбеляза Робърт, – защото, както казах, изглежда си много наясно по въпроса. Затова ми е любопитно. След като си познавач, ти какво пиеш? – Той кимна към чашата ѝ.
Трейси не отговори веднага.
Хънтър не можа да разбере дали е за ефект или не.
Тя го погледна и отвърна:
– Същото като теб – "Килкоман", от 2010 година.
Този път Робърт не можа да скрие намръщването си.
– Шегуваш се.
– Не. – Трейси бутна чашата си към него. – Ето, опитай го.
Хънтър се втренчи в нея за секунда, а после взе чашата и я поднесе към носа си. Докато вдишваше изпаренията, изражението му стана още по-любопитно.
Трейси чакаше.
Робърт отпи малка глътка и погледът му се стрелна към нея.
Тя се усмихна.
– За секунда те заблудих, нали? Тук сервират повече от триста вида уиски и би било изумително съвпадение.
Хънтър върна чашата ѝ на масата и я побутна към нея.