Зловещият звук, който издаде външната врата, би придал злокобна атмосфера на тъмната предна стая, ако не беше фактът, че в нея се разнасяше ухание на рози и летни горски плодове.
– Електрическият ключ за осветлението е вдясно – каза доктор Барне, която стоеше на верандата на няколко крачки зад Уеб.
За момент, може би за да накара доктор Барне да се почувства малко повече в безопасност, детективът едва не извади оръжието си, когато запали лампата и влезе в къщата. Ръката му се плъзна към пистолета, но той се спря, защото се почувства глупаво. Дневната беше сравнително просторна и обзаведена с несъмнено женски усет. Имаше пухкави възглавници на дивана, ароматни свещи в свещници, килими, които те подканваха да легнеш и да заспиш върху тях, вази, пълни с рози и дъхав алисум, а стените... стените бяха с цвят на праскова.
Уеб отиде в средата на стаята и спря до морскосиния фотьойл. Въпреки недоверието му очите му изключително внимателно обходиха помещението.
Доктор Барне стоеше на прага.
Детективът провери всеки от шестте прозореца в дневната. Всичките бяха заключени. Върна се при външната врата и огледа ключалката. Нямаше следи от влизане с взлом. Доволен, той кимна към коридора, който водеше по-навътре в къщата.
– Всички други стаи ли са натам? – попита Уеб.
– Всички освен кухнята – отговори Гуен и посочи врата вдясно.
– Тогава ще погледна първо в кухнята – каза детективът и тръгна натам.
Доктор Барне най-после влезе в дневната и затвори вратата.
Кухнята беше малка и нямаше къде да се скрие човек, ако не се броеше хладилникът или шкафът под умивалника. Уеб надникна и в двата. Никой не се спотайваше там.
– Добре, да видим останалата част от къщата – каза той.
– Стаята за гости е първата вдясно – обясни доктор Барне, докато прекосяваха дневната и отиваха в коридора. – Първата врата вляво е банята. Вратата в дъното на коридора е моята спалня.
Уеб старателно провери всяка стая и погледна в гардеробите и зад завесата на душа. Нямаше никого.
– Добре – повтори той, когато се изправи, след като надзърна под леглото на доктор Барне. Това беше последното място, което трябваше да огледа. – В къщата няма никого, докторе.
Гуен най-после влезе в спалнята и погледна детектива със смесица от благодарност и неудобство. Чувстваше се толкова изтощена психически, че започваше да се съмнява в собствените си мисли.
– Благодаря – рече тя, тъй като не знаеше какво друго да каже. Беше сигурна, че детектив Уеб смята всичко това за огромна загуба на време, но виждаше, че той е отзивчив и всеотдаен полицай. Уеб можеше да приключи разговора в участъка за пет минути, но не го направи, и доктор Барне смяташе, че знае защо.
Той беше съзрял страха в очите ѝ. Беше забелязал безпокойството в движенията ѝ и въпреки онова, което мислеше, и че беше зает, пак ѝ отдели цялото си внимание. Прие я сериозно. Постъпи така, както тя постъпваше с пациентите си
– Изслуша проблемите ѝ, колкото и налудничаво да звучаха, и направи всичко възможно да ѝ помогне. Фактът, че я придружи до дома ѝ, за да я накара да се почувства малко повече в безопасност, беше ясен знак за това.
Уеб се приближи до двойните остъклени врати, през които се излизаше в задния двор. Бяха заключени. След това отиде до големия прозорец в източната стена, който също беше заключен, и накрая се обърна към доктор Барне.
– Навсякъде е заключено, докторе, но трябва да бъда откровен с вас. Не искам да ви плаша или нещо подобно, но ключалките ви не са с кой знае какво качество. – Той вдигна ръце, за да я успокои. – Не ме разбирайте погрешно, добри са, но може да бъдат разбити.
– Нали не искате да ме изплашите с това изказване?
Уеб продължи да стои с вдигнати ръце.
– Звучи по-лошо, отколкото е в действителност. Опитвам се само да кажа, че ако наистина се притеснявате за сигурността на къщата си, може да помислите да си сложите по-хубави ключалки.
– Казвате, че тези може да бъдат разбити? – разтревожено попита Гуен.
– Е, не от всеки. – Той отново се помъчи да я успокои. – Човек трябва да знае как и да има необходимите инструменти.
– Но някой може да го е направил, нали? Някой може да е отворил някой прозорец от външната страна или дори вратата?
– Технически, да, но с необходимите познания и инструменти може да бъдат разбити и сейфове.
Доктор Барне се замисли върху думите му. Детективът беше прав. Тя реагираше прекалено емоционално, но въпреки това реши да смени всички ключалки и може би да инсталира аларма в къщата. Тя кимна и попита: