– Мисля, че не мога да отида по-нататък – каза шофьорът на таксито и спря зад една патрулна кола.
Хънтър му плати и слезе.
Дъждът, който бе известил за пристигането си, когато Робърт отиваше в бар "Севън Гранд", все още не се беше материализирал, но тъмните облаци, закрили звездите, предвещаваха, че ще завали след пет минути. Водата щеше да залее всичко.
Хънтър вдигна ципа на якето си.
Петима униформени полицаи с решителни изражения охраняваха периметъра и не позволяваха на репортерите и любопитните зяпачи да се приближат. Робърт си проправи път през тълпата, показа служебните си документи на двама от полицаите и се провря под лентата.
Той пресметна, че разстоянието от края на Фландърс Стрийт до къщата на семейство Дженкинсън е сто-сто и петнайсет метра. Полицаите вече изпълняваха протокола и разпитваха съседите на улицата. На прозорците на всички къщи се виждаха стъписани и уплашени лица.
Вляво, към края на улицата, до хондата "Сивик" на Гарсия, беше паркиран белият микробус на криминалистите. Докато се приближаваше към къщата, Хънтър съзря партньора си, който стоеше до патрулна кола и разговаряше със старши полицай.
– Робърт – извика Карлос и размаха ръка. – Насам.
Хънтър огледа голямата къща. Беше боядисана в светлозелено, с бяло по краищата на заострения покрив. Моравата отпред беше малка, но много добре поддържана, с цветни лехи по краищата. Вляво от къщата, в края на бетонна алея с черни орнаменти, имаше гараж за две коли. На алеята беше паркиран сребрист кадилак SRX. Отвън лесно можеше да се каже, че обитателите на къщата се гордеят с дома си. Това беше най-хубавата къща на улица с хубави къщи.
– Това е сержант Томас Рийд от полицията във Вали – каза Гарсия, когато Хънтър стигна до тях.
Сержантът и Хънтър се ръкуваха.
Рийд беше висок горе-долу колкото Карлос и на около четиресет и пет години. Главата му беше обръсната, но нямаше да има много коса, ако я остави да порасне. Стар белег пресичаше брадичката му от десния край на устата до левия край на челюстта.
– Сержант Рийд е дошъл пръв на мястото – поясни Гарсия.
– Тъкмо казвах на партньора ви, че обстоятелствата на обаждането до 911 бяха много странни. – Гласът на Рийд беше плавен като на разказвач на детски приказки.
– В какъв смисъл? – попита Хънтър.
– Първо, обаждането не е било оттук – отговори сержантът. – Имам предвид от Лос Анджелис.
Двамата детективи присвиха очи.
– Било е от Фресно.
Те го погледнаха озадачено.
– Да, точно така – потвърди Рийд, когато забеляза заинтригуваността им, и кимна енергично. – Обаждането е било от триста и петдесет километра оттук.
43.
На входа на къщата на семейство Дженкинсън криминалистите вече бяха разпънали палатка в синьо и бяло, която напълно закриваше цялата веранда. Един криминалист проверяваше бетонната алея и търсеше следи от гуми, различни от тези, оставени от сребристия кадилак в гаража. Другите двама внимателно оглеждаха моравата, цветните лехи и прозореца вдясно от верандата.
– Ако говорим за един и същ извършител – каза Гарсия, когато двамата с Хънтър оставиха сержант Рийд и тръгнаха към къщата, – нещо не се връзва, нали?
Карлос беше забелязал обезпокоеното изражение на лицето на Робърт още когато го видя да идва по улицата. Помисли си, че е поради същите причини, заради които и самият той не можа да повярва, когато преди по-малко от час получи обаждането: Преследвачът на Карън Уорд е убил отново?
– Не – поклати глава Хънтър. – Какво знаем за жертвата?
– В момента съвсем малко. Само основните неща. – Гарсия извади тефтерчето си. – Името ѝ е Касандра Дженкинсън, четиресет и двегодишна, от Санта Ана в Ориндж Каунти. Работила е като организатор на събития в социален клуб недалеч оттук, в Портър Ранч. – Той инстинктивно посочи на запад.
– Освен това веднъж седмично е работила като доброволка, за да помага на сдружение за жени със сърдечни заболявания на име "Женско сърце".
Робърт учудено повдигна вежди. Беше сигурен, че е пазарувал в един от благотворителните им магазини.
– Била е омъжена за Джон Дженкинсън – продължи Карлос. – Четиресет и осем годишен, от Лос Анджелис. Той има фирма за бизнес консултации в центъра на града. Както чухме от сержант Рийд, убиецът се е обадил на него по видеовръзката. Джон и Касандра Дженкинсън имат едно дете, син, Патрик, двайсетгодишен, който учи в колеж в Бостън, Масачузетс. Досието на госпожа Дженкинсън е абсолютно чисто. Няма никакви нарушения. Няма проблеми с Данъчната служба. Няма неизплатени дългове. Нито дори глоба за неправилно паркиране. Примерна гражданка. – Гарсия прелисти страница в тефтерчето си. – И засега това е всичко.