Хънтър кимна и погледна криминалистите.
– Те току-що започнаха – поясни Карлос. – Разпъваха палатката, когато дойдох преди пет минути. – Той прибра тефтерчето в джоба си.
– Знаеш ли кой е водещият криминалист?
– Същият като предишния път. Доктор Сюзан Слейтър – отговори Гарсия и се усмихна многозначително.
– Какво беше това? – попита Робърт.
– Кое?
– Тази самодоволна усмивка. За какво беше?
– Я стига.
Хънтър спря, присви очи и погледна озадачено партньора си.
Карлос направи гримаса.
– Я стига, Робърт, тя е много секси и ти го знаеш.
– Кой, доктор Слейтър ли?
– Не, баба ми с бразилски прашки, която танцува самба на плажа Копакабана. Да, доктор Слейтър. Не се прави на тъп, Робърт, не ти отива. Видях как я гледаше миналия път... и тя теб. Трябва да я поканиш на среща.
– Работехме на местопрестъпление, Карлос.
– Е, ѝ? Любовта разцъфтява на най-необичайни места.
Хънтър се подсмихна.
– Ти си извратен.
Двамата продължиха да вървят. Робърт усети, че върху главата му падна капка, и погледна нагоре. Гарсия направи същото. Още няколко капки улучиха челата им.
Криминалистът на алеята за коли, който търсеше следи от гуми, изглежда, откри нещо, но видя първите капки дъжд върху бетона и движенията му изведнъж станаха по-забързани.
– По дяволите! – изруга той, докато трескаво търсеше в чантата си нещо, с което да покрие ивицата от алеята пред себе си.
Хънтър и Гарсия се втурнаха да му помогнат, но единият криминалист на моравата ги изпревари.
– Откри ли нещо? – попита Робърт, наведе се над тях, смъкна ципа на якето си и го разтвори като крила на прилеп, за да го използва като импровизиран чадър.
Дъждовните капки ставаха по-гъсти и по-чести.
– Мисля, че тук намерих частичен отпечатък от гума – отвърна криминалистът, без да вдига глава. – Ако успея да го предпазя от дъжда.
Карлос също смъкна ципа на якето си и го разгърна.
– Мамка му! – възкликна първият криминалист. – Нямах време дори да го снимам. Ако дъждът го отмие, нямаме нищо.
Двамата криминалисти работеха колкото могат по-бързо. Няколко секунди по-късно, след като използваха специално тиксо, за да залепят парче непромокаем материал за бетона първият криминалист най-после вдигна глава и погледна детективите.
– Надявам се, че това ще свърши работа – каза той. – Дори ако дъждът отмие част от отпечатъка, сигурен съм, че пак ще имаме нещо. Вие от отдел "Убийства" ли сте?
Хънтър и Гарсия кимнаха. Дъждът се усили.
– Както казах – продължи криминалистът, – нямах време да го анализирам, но мога да ви кажа, че отпечатъкът е от джип като кадилака. – Той кимна към колата на алеята.
Хънтър и Гарсия вдигнаха циповете на якетата си и забързаха към къщата.
Полицаят, който стоеше на верандата, им даде два плика с предпазни гащеризони за еднократна употреба, а полицаят до вратата им връчи да подпишат декларация за местопрестъпление и отстъпи встрани.
Двамата детективи облякоха гащеризоните, нахлузиха качулките на главите си и най-после влязоха в ново шоу на ужасите.
44.
Къщата на Касандра Дженкинсън беше не по-малко красива отвътре. През външната врата се влизаше в просторно преддверие с поразителен кристален полилей на тавана. Голямо огледало в рамка в готически стил заемаше по-голямата част от стената вляво. Вдясно имаше правоъгълна масичка с двоен пиедестал, върху която беше поставена модернистична скулптура от усукана неръждаема стомана. Овалният, ръчно изработен турски килим на пода пред тях изпълваше с цвят помещението. На пръв поглед нищо не изглеждаше разместено.
Никълъс Холдън, същият експерт по пръстови отпечатъци, който беше работил на първото местопрестъпление, внимателно претърсваше за отпечатъци ключалката на вратата и я разглеждаше.
– Някакви следи от влизане с взлом? – попита Хънтър и се наведе да види по-отблизо.
Холдън поклати глава.
– Нищо очевидно. Нито вратата, нито ключалката са насилени по някакъв начин.
– Шперц? – попита Гарсия.
– Малко вероятно. Точно това гледах, но ключалката е с пет лоста. Трудно се намират в Щатите и това е изненадващо, защото са изключително стабилни. Благодарение на петте лоста, отварянето с шперц е чудовищна задача. Необходими са подходящи инструменти и много време, за да я отвориш.