– Четвърто – продължи с преценката си доктор Слейтър – и несъмнено най-очевидното противоречие в двата метода на действие е използването на съвсем друг начин на убийство. – Тя погледна детективите пред себе си. – Съдейки по изненаданите ви изражения, когато влязохте тук, предполагам, че също като мен сте очаквали да видите още една жертва с осакатено лице. – Доктор Слейтър прие мълчанието им за "да". – Би било разбираемо, ако този път убиецът не беше използвал натрошени стъкла, но аз поне очаквах да видя още една гротескно обезобразена жертва. – Тя замълча и отново привлече вниманието им към голата жена на стола. – Както виждате, въпреки че е обляно в кръв, единственото нараняване на лицето ѝ е тази мъничка драскотина в десния ъгъл на устата. – Тя посочи, докато говореше. – Драскотината е прясна, затова предполагам, че вероятно е нанесена със силен шамар или за да я накара да млъкне, или за да докаже убиецът решителността си.
Въпреки всичката кръв чертите на лицето на Касандра бяха ясно разпознаваеми – малкият нос, високите скули, пълните устни и заоблената брадичка. Тя несъмнено е била много привлекателна жена.
Хънтър вече беше забелязал, че русата коса на жертвата е сплъстена от кръв, е най-гъста концентрация отгоре на главата. Това показваше, че кръвта е изтекла оттам.
– Кръвта очевидно е изтекла от главата – каза той. – Но не виждам големи порязвания или рани, нанесени с тъп предмет.
– И мен ме озадачава същото – съгласи се доктор Слейтър,
– Защото, изглежда, не е била ударена по главата с тъп или остър инструмент. Както ти каза, няма видими порязвания по скалпа, нито вдлъбнатини по черепа.
Робърт отново огледа главата на Касандра и въпреки че не видя нищо през гъстата съсирена кръв и косата, в съзнанието му започна да се оформя образ.
– Малки дупки – каза той.
Доктор Слейтър проследи погледа му и кимна, смаяна от умозаключението му.
– Той я е убил, като е пробил малки дупки в черепа ѝ.
45.
По-малко от два часа по-рано
Изведнъж ръцете с ръкавици на демона се вдигнаха над главата на Касандра.
Не бяха празни.
В дясната си ръка той държеше обикновен чук, а в лявата
– Дълго петнайсет сантиметра зидарско длето с остър като на гвоздей връх.
Касандра не виждаше какво става зад нея. Не можеше да движи врата си и да се обръща. Можеше само да гледа право в екрана на телефона си и в очите на съпруга си. Този път тя съзря в тях нещо, което не беше виждала дотогава – пълно и абсолютно отчаяние.
– Не го прави. Моля те, не го прави – инстинктивно се замоли господин Джей, но в гласа му не прозвуча убеденост.
Той не помнеше колко пъти е бил на мястото на убиеца, с набелязаната мишена – безпомощна пред него. Всичките се молеха. Умоляваха. Предлагаха му пари, извинения и обещания, но винаги безуспешно. Господин Джей не отиваше при тях да преговаря или да им прости. Той беше последната спирка. Окончателната последица от грешката, която беше направила мишената. И в думите на демона господин Джей разпозна същата решителност, която носеше в себе си. В действията му също. От хотелската си стая на стотици километри от дома си господин Джей разбра, че не може да направи или да каже абсолютно нищо, за да попречи на демона да направи това, което е намислил. Той примигна, гледайки съпругата си, и точно преди зрението ѝ напълно да се замъгли от нов изблик на сълзи, тя видя болката, изписана на лицето му. Тъгата. Безпомощността.
Демонът зад Касиди сложи върха на металното длето над главата ѝ. Постави го на седем-осем сантиметра над челото ѝ и малко вдясно от центъра.
Касандра усети острия връх върху скалпа си и отчаяно стрелна очи нагоре, сякаш се опитваше да види веждите си.
Демонът вдигна чука.
Касандра сведе очи и отново се вгледа в съпруга си на екрана на мобилния си телефон. Устните му се раздвижиха, но от тях не излезе звук. Диафрагмата му нямаше сили. Той само беззвучно оформи с устни думите: Много съжалявам.
БАМ.
Демонът удари с чука по длетото. Върхът проби черепа на Касандра. Очите ѝ се завъртяха нагоре в главата и тялото ѝ силно потрепери. Въпреки парализиращото средство, което ѝ бяха дали, то все още реагираше на моторни нервни импулси.
Мълчаливо и трепейки от гняв, господин Джей подскочи на място. Озова се изгубен в толкова дълбока бездна, че почувства как душата му умря.