И после дойде изненадата.
46.
Господин Джей очакваше да види, че длетото ще бъде вкарано докрай в мозъка на Касандра, но в главата ѝ беше проникнал не много повече от един сантиметър. Демонът беше контролирал силата на удара с чука със съвършена точност на скулптор – един-единствен удар, нищо повече, защото не беше необходимо.
Когато демонът най-после дръпна ръцете си, от главата на Касандра потече гъста, лепкава кръв и образува неравна червена пътека по слепоочието и бузата ѝ чак до брадичката.
Господин Джей затаи дъх, стискайки зъби с гнева на хиляди богове.
Клепачите на Касандра потрепнаха хаотично няколко секунди и после спряха. Очите ѝ се върнаха на местата си, измъчени и преливащи от болка.
– Ха-ха-ха-ха-ха!
Електронно изкривеният смях изненада господин Джей, който отново подскочи на място.
– Мислеше, че просто ще забия длетото дълбоко в главата ѝ с един-единствен удар? – попита демонът.
Господин Джей не отговори.
– Помисли си го, нали?
Мълчание.
– Нямаше да е забавно. Не, Джон. Ще продължаваме, докато дадеш правилния отговор или докато жена ти умре. За всеки грешен отговор ще пробивам нова дупка в черепа ѝ. Не съм сигурен колко дупки ще трябват, докато тя умре, но не мисля, че ще са необходими много, нали?
– Копеле...
– Знаеш правилата – прекъсна го демонът. – Не можем да продължим, докато не ми кажеш правилния отговор. И така, да опитаме отново. Датата на сватбата ти. Имаш пет секунди.
Колелцата в мозъка на господин Джей не знаеха накъде да се завъртят. Гневът се сблъска със страх, който се сблъска със съмнение и безнадеждност, и всичко се обви в чувство за пълна празнота.
Касандра отново примигна, този път бавно. Очите ѝ изглеждаха объркани.
Върху рамото ѝ капеше кръв от брадичката.
– Четири... – отброи демонът.
Седми март – отново си помисли господин Джей, но сега знаеше, че греши. Тогава защо в ума му постоянно изскачаше тази дата? Деня ли бъркаше или месеца?
– Три...
На полицата над камината в дневната им имаше най-малко две фотографии от сватбата им. Господин Джей и Касандра стояха пред църквата с широки усмивки на лицата. Снимките ли бяха подсказали на този психопат идеята за въпроса?
Не трябва да мислиш за това, Джон. Мисли за датата за сватбата, по дяволите.
– Две...
Очите на Касандра се фокусираха само за момент и тя погледна целенасочено съпруга си. Отчаянието, което беше съзряла на лицето му преди няколко секунди, се беше засилило неимоверно.
– Една...
– Седми април? – Думите се отрониха от устата на господин Джей без абсолютно никаква убеденост и прозвучаха по-скоро като въпрос, отколкото като твърдение. Бяха само догадка, нищо повече. Психическите му терзания бяха толкова силни, че вероятно не би си спомнил и собствената си рождена дата.
Когато тези две думи стигнаха до ушите на Касандра, тя примигна и дори през сълзите ѝ господин Джей видя, че очите ѝ изгубват надежда веднъж завинаги.
– Пак грешен отговор – каза демонът, спокоен като свещеник, който изнася неделна проповед. Той доближи длетото и чука до главата на Касандра. Този път сложи длетото малко вляво от центъра и само на два-три сантиметра от челото ѝ.
Господин Джей отново изпита желание да го умолява, да падне на колене и да се разридае, но какво полза щеше да има? Демонът нямаше да го послуша. Нямаше да спре.
Дяволът вдигна чука и замахна.
БАМ.
Още един идеално контролиран удар, който вкара само върха на длетото в черепа на Касандра. Тя отново потрепери конвулсивно на стола и очите ѝ изчезнаха в неизвестността, но този път главата ѝ застрашително се разтресе за секунда, сякаш някакво голямо насекомо беше пропълзяло в носа ѝ и бе ужилило мозъка ѝ.
Господин Джей почувства, че животът му изгуби смисъла си. Съпругата му, неговата опора, неговият свят, умираше пред очите му и той не само нямаше какво да направи, за да я защити, но тя умираше заради глупостта му. Защото не можеше да си спомни датата на собствената си сватба.
От новата рана бликна кръв, покапа по слепоочието ѝ и се стече по лявата ѝ буза. Клепачите ѝ потрепнаха, но този път спряха по средата. Тя нямаше сили да отвори очи.
На господин Джей му прилоша от убийствената болка да гледа как изтезават съпругата му пред очите му и от задушаващата вина, която изпитваше, и отмести поглед от екрана за няколко секунди.