За негова изненада някои от старите му приятели се бяха издигнали до върха на "уличните" организации, които бяха станали по-силни и могъщи от всякога. Някои се бяха обединили и създали картел. Бяха се разграничили от старата "улична търговия" и бяха придобили няколко особени бизнеса, които включваха не само казина в Калифорния, Невада, Луизиана и Ню Джърси. Именно те потърсиха Джон.
– Трябва ни човек като теб – казаха му. – Някой с познанията и уменията, които ти придоби, докато те нямаше.
Джон се смяташе за предаден от правителството на страната си и това изигра главната роля в решението му да се присъедини към картела.
– Никой не може да ти предложи това, което ще ти предложим ние, ако вземеш правилното решение. Знаеш го, нали?
– Ще приема предложението ви при няколко условия – отвърна господин Джей. – Първо, винаги ще работя сам, не като част от екип.
– Продължавай.
– Искам да водя, доколкото е възможно, нормален живот, затова ще ми трябва фасада... легитимен бизнес, който ще издържи на всякакви проверки.
– Лесно може да се уреди.
– Освен това ще ми трябва нова самоличност. Името, което имам, не ми върши работа.
– Разбира се.
Две години по-късно господин Джей се запозна с Касандра.
48.
Гарсия пристъпи по-близо, за да огледа по-добре главата на жертвата, но също като Хънтър и доктор Слейтър не видя нищо през гъстия, лепкав пласт от кръв и коса.
– Перфорации на черепа? – недоверчиво попита той. – С какво? Малка дрелка? – Погледът му бързо обходи стаята, сякаш търсеше инструмента.
Хънтър поклати глава.
– Не, не с дрелка. Косата ѝ би се завъртяла и усукала от скоростта на дрелката. – Той описа кръг с показалеца си. – Това би създало дебели възли в основата на раната и би сплъстило косата ѝ, а тук няма такова нещо.
Измина секунда мълчание и после Карлос изкриви лице, сякаш почувства болката.
– Чук и гвоздей.
Този път Робърт кимна.
– Или нещо много подобно.
Доктор Слейтър също кимна.
– И този извод ни довежда до единствената друга прилика в метода на действие дотук между тази жертва и убитата жена пред три нощи. Както си спомняте, първото е трапезният стол.
– Изтезания – рече Карлос.
– Точно така – потвърди доктор Слейтър. – Убиецът малко по малко е разкъсал лицето на първата жертва, а на тази е пробил черепа... по една дупка всеки път.
Хънтър реши, че е време да даде на доктор Слейтър малко повече информация.
– Има и трета прилика между двете убийства, докторе.
Тя се обърна с лице към него.
– Видеообаждането – обясни Робърт. – Също като при първото убийство извършителят е предал цялото изпитание по видеовръзка. Този път на съпруга на жертвата.
– Все още нищо не е сто процента сигурно – намеси се Гарсия, – защото не сме разговаряли с господин Дженкинсън.
– Къде е той? – попита доктор Слейтър.
– Сигурно в момента пътува насам, но е бил във Фресно, когато е получил обаждането.
– Фресно?
Гарсия кимна.
– Той е бизнес консултант. Бил е там по работа.
– Пак ли е имало игра с въпроси? – попита тя.
Карлос леко наклони глава настрана.
– Очевидно е имало и ако правилата са били същите като първия път, след всеки грешен отговор жертвата е била наказвана.
– Блъскане на лицето в контейнер със стъкла – замислено каза доктор Слейтър. – Дупки, пробити в черепа.
– Веднага щом играта е свършила, съпругът се е обадил на 911 – каза Хънтър.
– Това обяснява защо всички дойдохме тук толкова бързо – каза доктор Слейтър. – Кръвта на жертвата още е топла. Вкочаняването още не е започнало. Бих казала, че тя е мъртва от два часа, може би по-малко.
– Колко пробождания в черепа ѝ са били необходими, преди да свърши играта, докторе? – попита Гарсия.
– Трудно е да се каже, детектив. – Доктор Слейтър насочи към жертвата изпълнените си с жал очи. – Зависи от различни фактори – диаметър на използвания гвоздей, мястото на перфорацията, колко дълбоко е бил забит гвоздеят в черепа и дали е засегнал мозъка. В зависимост от точността на убиеца и какви поражения е искал да нанесе, играта може да е приключила с един грешен отговор или с десет. Убиецът е контролирал всичко.