Хънтър отстъпи няколко крачки назад, когато най-после успя да откъсне вниманието си от жертвата. Той забеляза, че също като в преддверието на семейство Дженкинсън, и в дневната не е пипано или преместено нищо. Вече беше огледал пръстите и ръцете на Касандра. Нямаше охлузвания, нито драскотини или следи от някакви наранявания при самозащита. Тя беше сравнително висока жена – метър седемдесет и два-три сантиметра, слаба и стройна, с добре оформени мускули, и това предполагаше, че най-малко веднъж седмично е ходела на фитнес. Хънтър беше сигурен, че ако не е била изненадана или заплашена с пистолет, госпожа Дженкинсън би оказала съпротива, при това доста силна, но въпреки това нямаше следи от борба никъде – нито по тялото ѝ, нито в дома ѝ.
– Намерили ли са мобилния ѝ телефон? – попита Робърт.
– Да – отговори доктор Слейтър. – Искате ли да познаете къде го намерихме?
– В микровълновата фурна – отговори Гарсия.
Доктор Слейтър кимна.
– А компютър? Лаптоп? Таблет?
– Още не сме проверили цялата къща, но на плота в кухнята има лаптоп. – Тя посочи с показалец.
Нова играчка за отдел "Информационни технологии", с която да се забавляват, помисли си Карлос.
Доктор Слейтър отново оглеждаше тялото на жертвата.
– Няма логика – каза тя и откъсна вниманието на Хънтър от мислите му.
– Имаш предвид очевидните вариации в метода на действие ли? – попита той.
Доктор Слейтър първо кимна, а после се замисли върху думите му.
– Очевидни? Току-що описах четири главни разлики.
– И всичките са правилни и добре обосновани – отвърна Робърт, – но може би забравяме нещо.
– Какво? – попита тя.
– Ако наистина говорим за същия убиец отпреди три нощи, това е второто му убийство. В момента не е съвсем ясно какъв точно е методът му на действие и почеркът, защото имаме само един пример за сравнение.
Доктор Слейтър се замисли и след това повдигна вежди, приемайки довода му.
Хънтър се приближи до камината и взе от полицата сватбената фотография в рамка. Снимката показваше жертвата и съпруга ѝ, които стояха на стъпалата пред църква. Робърт позна катедралата "Дева Мария на ангелите" в центъра на Лос Анджелис. Усмивките на лицата им бяха красноречиви.
– Да – каза той. – Много неща показват какъв е методът на действие на убиеца. Има и много разлики, но истината е, че в момента той може би само експериментира.
Доктор Слейтър приклекна пред Касандра, за да огледа очите ѝ.
– Почакай – каза тя, когато схвана смисъла на думите на Хънтър. – Ако си прав и извършителят все още експериментира, тогава знаем какво означава това, нали? Това няма да свърши дотук. Той ще убие отново.
Хънтър и Гарсия не отговориха.
Не беше необходимо.
49.
Господин Джей подкара по магистралата за Бейкърсфийлд и Лос Анджелис и увеличи скоростта на кадилака си CTS-V на сто и десет километра в час, максималната разрешена скорост в Калифорния. В главата му все още цареше хаос. Мисловните процеси се зараждаха някъде в дъното на ума му, но преди да се развият в нещо смислено, се разбиваха на парченца от образи на Касандра, изтезавана в собствената им дневна, израза на безнадеждност в очите ѝ и конвулсивното ѝ потрепване за последен път. Заглушаваше ги звукът на демонския глас, който господин Джей знаеше, че никога няма да забрави.
Той си пое дълбоко дъх и от усилието тялото му отново се разтрепери от мъка. Господин Джей се закашля, сякаш щеше да повърне, но празният му стомах не изхвърли нищо.
Пристъпът премина и той погледна часовника на таблото и скоростомера. Шофираше повече от час и дори да поддържаше максималната разрешена скорост през цялото пътуване, пак щяха да са му необходими два часа, за да се върне в Лос Анджелис и в дома си в Гранада Хилс.
– Мамка му! Мамка му! Мамка му! – изкрещя господин Джей на нищо и на всичко и удари по волана.
Знаеше, че детективите и криминалистите вече са там, претърсват дома му и нарушават покоя на тялото на Касандра. Знаеше го, защото той им се обади. Това беше първото от трите телефонни обаждания, които направи, преди да напусне хотелската си стая във Фресно. Второто обаждане беше до един от познатите му в лосанджелиската полиция, човек, на когото плащаше добре, но и който му дължеше много повече от живота си. Той дължеше на господин Джей и живота на съпругата и детето си.