Господин Джей насочи вниманието си към нея.
– Аз съм доктор Сюзан Слейтър – тихо и сдържано каза тя, – водещият криминалист на това местопрестъпление. Извърших щателен преглед на тялото на съпругата ви, преди да дам разрешение да бъде откарано в Института по съдебна медицина. Мога да ви уверя, че няма абсолютно никакви следи от сексуално насилие.
Господин Джей си пое дъх.
– Не се обиждайте, докторе, но това не е сто процента сигурно, нали? – Той прикова доктор Слейтър с поглед, който можеше да среже диамант. – Ще трябва да изчакам аутопсията, за да бъда сигурен, нали? Защото технически психопатът пак може да е...
– Този убиец не е сексуален хищник, господин Дженкинсън – намеси се Хънтър с твърд и уверен глас. – Той не търси сексуално удовлетворение.
– Откъде сте толкова сигурен, детектив? – попита господин Джей.
– Защото съм срещал стотици от тях – решително отговори Робърт. – Тяхното неспирно търсене на сексуално удовлетворение винаги е основният мотив за действията им. Половият акт никога не е незабележим, нито прикрит. Винаги е насилствен. Това е едно от първите неща, които забелязваме, когато отидем на местопрестъплението. – Погледът на Хънтър отново обходи стаята. – Тук няма нищо такова, господин Дженкинсън. Като се има предвид фактът, че убиецът е бил сам със съпругата ви кой знае колко време, ако е търсел сексуално удовлетворение, нищо не му е пречело да го получи.
– Именно това имам предвид, детектив – възрази господин Джей. – Няма да знаем със сигурност, докато не бъдат готови резултатите от аутопсията.
Хънтър не искаше да разкрива, че сега, с убийството на Касандра Дженкинсън, е установена схема на несексуален нападател, защото убиецът с видеообажданията вече е взел първата си жертва преди по-малко от шейсет часа. Жертва, към която също не беше проявил ни най-малък сексуален интерес.
– Господин Дженкинсън – намеси се този път доктор Слейтър, – за всичките ми дванайсет години като криминалист не съм виждала случай на сексуално нападение, от което по жертвата да няма външни физически следи. Няма нито един такъв случай. Винаги има нещо – охлузвания по кожата, травми, наранявания, драскотини. Тук няма нищо. Нито дори едно мъничко протрито място. Уверявам ви, че съпругата ви не е била малтретирана по този начин.
Господин Джей отмести поглед, сякаш се нуждаеше от време да бъде сам и да обмисли всяка дума, която бяха казали Хънтър и доктор Слейтър. Веждите му леко се повдигнаха. Бръчките на челото му станаха по-дълбоки и оформиха серия бразди, които стигнаха до половината на обръснатата му глава.
От данните, които набързо му съобщи Гарсия, докато бяха навън, Хънтър знаеше, че Джон Дженкинсън е на четиресет и осем, но в този момент той изглеждаше най-малко двайсет и пет години по-стар. Очите му бяха уморени, с тъмни сенки и тежки торбички под тях. Кожата му, загубила блясъка си и жълтеникава, оставяше убеждението, че е прекарал половината си живот в заключена стая със силно флуоресцентно осветление. И най-лошото беше, че от сега нататък всяка година щеше да се брои за две, може би и повече. Робърт беше виждал това да се случва безброй пъти на съпруги, съпрузи, родители, братя, сестри, партньори и деца. Хората, загубили близък човек по прекалено насилствен начин, обикновено губеха пътя си в живота по-лесно от повечето останали и годините никога не бяха благосклонни към тях. Хората, които за жалост бяха станали свидетели на тази насилствена смърт поради някаква причина, страдаха много повече, но Хънтър дори не можеше да си представи какви физически и психически поражения трябва да понесат до края на живота си хора като господин Дженкинсън. Като Таня Кейтлин. Хората, които са били принудени да гледат жестокото убийство на човек, когото обичат. Робърт беше сигурен, че образите, които са видели, ще ги измъчват всяка секунда до последния им ден.
Господин Джей най-сетне погледна Хънтър и доктор Слейтър. Думите им отпреди няколко секунди, изглежда, бяха оказали желаното въздействие. Преди да заведе Хънтър и Гарсия в кабинета си, очите му се премрежиха и той съумя да изрече само две обикновени, но изпълнени със значение думи.
– Благодаря ви.
53.
Домашният кабинет на господин Джей беше два пъти по-голям от кабинета на Хънтър и Гарсия в Главното управление на полицията и много по-подреден. Централно място несъмнено заемаше старинно махагоново писалище, поставено само на няколко крачки от еркерен прозорец. Тежките тъмни завеси бяха дръпнати. Пред писалището и малко вляво беше сложено кресло „Честърфийлд" със странични облегалки за главата, а по-голямата част от пода бе покрита с ръчно тъкан персийски килим. На източната стена имаше голяма библиотека. Всяка лавица беше запълнена докрай от старателно подредени книги с твърди и с меки корици.