– Освен вас и съпругата ви, някой друг има ли ключ за къщата?
Господин Джей леко повдигна рамене.
– Синът ми.
– И никой друг? Може би някоя чистачка?
– Не. Касандра чистеше сама, веднъж седмично – обясни господин Джей. – Казваше, че това я успокоява. Използваме фирма за почистване на басейна в задния двор, но те нямат ключ.
– А вие, съпругата или синът ви губили ли сте ключовете си напоследък? – настоя Робърт. – Знаете ли?
– Доколкото знам, не. Аз лично никога не съм губил ключовете си. Мисля, че и Касандра не ги е губила. А пък Патрик, ако ги е губил, не ми е казвал, но ще го попитам, когато говоря с него.
Хънтър кимна.
– Ще ви бъдем признателни.
Господин Джей не каза нищо, защото не искаше детективите в кабинета му да заподозрат колко много знае за полицейските разпити, но въпросите, които му задаваха, можеше да означават само едно – те не бяха открили следи от влизане с взлом в къщата. Нямаха представа как е влязъл убиецът на съпругата му.
– Казахте, че извършителят е използвал чук и длето. Сигурен ли сте, че беше длето, а не гвоздей? – попита Хънтър и най-сетне придвижи по-нататък темата.
– Беше зидарско длето със заострен връх – уверено отговори господин Джей. – Не гвоздей. Сигурен съм. Но чукът беше обикновен, с разцеп за вадене на гвоздеи в единия край.
– От къщата ли беше? Може би го е намерил в някое чекмедже?
Господин Джей отново поклати глава.
– Не, нито чукът, нито длетото са от дома ми. Убиецът сигурно ги е донесъл. – Той погледна изпитателно двамата детективи. – Доколкото разбирам от въпросите ви, не сте намерили нищо.
– Не – призна Хънтър. – Къщата и околността бяха претърсени, но не открихме нищо. Сутринта ще разширим търсенето до съседните улици.
Погледът на господин Джей беше напълно лишен от увереност.
– Ами телефонът на Касандра? – попита той. – Онзи психопат ми се обади от нейния телефон. Намерихте ли го?
– Да – отговори Гарсия. – Намерихме го в микровълновата фурна в кухнята. – Той поклати глава. – Безполезен е. Дори криминалистите няма да могат да извлекат нищо от него.
Господин Джей се направи на глупав.
– Не можете ли да се свържете с мобилния ѝ оператор и да ги помолите за електронно копие на обаждането?
– Няма да имат – отвърна Хънтър.
– Защо?
Робърт му даде обяснението, което господин Джей вече знаеше.
– Намерихме черен лаптоп "Асус" върху плота в кухнята – обади се Карлос. – На съпругата ви ли беше?
Господин Джей кимна.
– Да, беше на Касандра.
– Казахте, че извършителят е носел маска – рече Гарсия, връщайки темата на видеообаждането.
– Шибан страхливец – отговори господин Джей. – Достатъчно мъж, за да нахлуе в дома ми и да убие беззащитна жена. И да ми се обади по видеовръзка, за да видя как си играе на господ. Но не достатъчно мъж, за да покаже лицето си. – Едната от вените на челото му заплашваше да се пръсне.
– Можете ли да опишете маската?
Описанието на маската на убиеца на господин Джей беше същото като онова, което им беше дала Таня Кейтлин преди два дни.
Гарсия погледна партньора си, но не каза нищо.
– Освен това споменахте, че убиецът ви е казал, че обаждането до полицията ще е загуба на време, така ли?
– Да. Той каза, че полицаите няма да пристигнат навреме.
Двамата детективи се спогледаха. Пак се налагаше да проверят записите на телефон 911 за фалшиви обаждания, но Хънтър и Гарсия бяха сигурни, че убиецът е използвал същата тактика като преди.
Робърт реши да доближи разпита до първата жертва.
– Знаете ли дали съпругата ви е познавала жена на име Карън Уорд? Попита той.
Господин Джей присви очи и повтори името два пъти.
Хънтър го наблюдаваше внимателно.
– Името не ми говори нищо, но Касандра познаваше много хора, които аз не съм виждал. Хора от фитнеса, от благотворителните магазини, в които работеше доброволно, от групите за поддръжка, на които ходеше. Кръгът ѝ от приятели беше много по-голям от моя. – Господин Джей прикова Хънтър със сериозен поглед. – Защо? Коя е тя?
– Все още не знаем – излъга Хънтър. – Името ѝ беше на визитна картичка, която намерихме навън на улицата.
– Къде? – попита господин Джей, който очевидно му повярва. – На улицата пред къщата ми? Или в двора?
Робърт трябваше да разсъждава бързо.
– Това е причината да питам. Намерихме я малко по-нататък на улицата. Вероятно не е важно, но ще попитаме във всяка къща наоколо.
Господин Джей не можа да разбере дали това е лъжа или не, но веднага запамети името. Щеше да помоли Брайън Колдрън да провери коя е тази жена.