Имайки предвид само тези четири факта, господин Джей знаеше, че би трябвало да го разпънат на кръст с въпроси, но това не се беше случило.
Когато излезе от хотела късно снощи, той се замисли какви въпроси ще му зададат. Въпроси за алибита, които да подкрепят историята му. Въпроси какви делови срещи е имал във Фресно. Имена, телефонни номера, графици, адреси... всичко. Когато разговорът започна с въпроси за последните му две пътувания и кой има ключове за къщата, господин Джей си помисли, че скоро ще почнат да го въртят на шиш, но за негова изненада, въпросите бързо се насочиха към нещо, което не беше предвидил. Детективите, изглежда, нямаха намерение да се разравят по-надълбоко в деловото му пътуване.
За господин Джей това беше проблем номер едно. Проблем номер две беше, че Касандра бе убита в собствения им дом без очевиден мотив. Нямаше обир. Нямаше очевидно сексуално нападение. Когато господин Джей добави проблем номер едно към проблем номер две, а беше сигурен, че детективите вече са го направили, главният резултат беше едно голямо и лъскаво "престъпление от страст", примигващо най-отгоре в списъка, но разговорът не се отправи и в тази посока. Те не го попитаха дали с Касандра са се карали много напоследък, нито дали той има някакви подозрения, че тя има извънбрачна връзка. Не го попитаха и дали той има любовница или дали са говорили или обсъждали развод. Всъщност изобщо не му зададоха въпрос за състоянието на брака им след двайсет и една години. Детективите се интересуваха от видеообаждането с колкото е възможно повече подробности.
Защо? – запита се господин Джей.
Ако мислеха, че видеообаждането е инсценирано, може би това беше, защото се опитваха да го хванат в лъжа, да го накарат да си противоречи, но въпреки това...
Изведнъж дъхът на господин Джей секна в гърлото му, защото осъзна каква грешка е направил.
56.
В осем и половина сутринта Гарсия отново отиде в дома на семейство Дженкинсън заедно с двама униформени полицаи. Той разглеждаше фотографиите на полицата над камината, когато Хънтър най-после дойде близо два часа след него.
– Как я карате, момчета? – попита Робърт. – Открихте ли нещо?
– Не – отвърна Карлос. – Преровихме всичко в спалнята, в гардероба на госпожа Дженкинсън, всеки джоб, всяка обувка, всяка кутия, всяко чекмедже. Нищо. – Той поклати глава. – Няма втора бележка или нещо друго, което да показва, че са я дебнали.
Истината беше, че Гарсия просто изпълняваше процедурата. След онова, което им беше казал господин Дженкинсън в ранните часове на утрото, двамата детективи не очакваха, че ще намерят друга бележка от преследвач в къщата. И двамата предполагаха същото като господин Джей – Касандра Дженкинсън беше запазила бележката, която бяха намерили в чантата ѝ, защото бе чакала съпруга си да се върне, за да му я покаже. Това беше бележката, която я бе уплашила или изчерпала търпението ѝ. Бележката, която я бе накарала да реши, че ѝ е писнало. Дори ако беше получила други бележки преди нея, а Хънтър и Гарсия бяха сигурни в това, съдейки по описанието на господин Джей какъв човек е била съпругата му, Касандра вероятно ги беше пренебрегнала като глупава шега и ги бе изхвърлила.
Гарсия взе друга снимка от полицата над камината. На фотографията господин Дженкинсън стоеше зад съпругата си, увил ръце около кръста ѝ, и изглежда шепнеше нещо в ухото ѝ.
– Мислиш ли, че снимките са подсказали на убиеца идеята за втория въпрос? – попита Карлос, остави снимката на мястото ѝ и се обърна към Хънтър.
– Не съм сигурен – отвърна Робърт. – Но ако те са го накарали да измисли въпроса за датата на сватбата, тогава убиецът е бил в къщата и преди. Имам предвид преди снощи.
Гарсия кимна.
– И аз си мислех същото, когато ти дойде. Също както е направил с Таня Кейтлин, убиецът е знаел предварително, че господин Дженкинсън няма да може да отговори на "големия" въпрос. Този човек не прави нищо случайно. – Той отново погледна фотографиите. – Би било наивно да мислим, че снимките са му подсказали въпроса за датата на сватбата ей така изведнъж, на място. – Карлос щракна с пръсти.
– Да, това е твърде рисковано – съгласи се Хънтър. – Като се замислиш, този въпрос е бил още по-лесен от въпроса, който е задал на Таня Кейтлин.