– Робърт, Карлос – поздрави ги главният патоанатом на Лос Анджелис.
Доктор Каролин Хоув беше висока и слаба, с проницателни зелени очи и дълга кестенява коса, която беше прибрана на опашка на тила ѝ. Хирургичната маска висеше на шията ѝ, разкривайки сочни устни, изпъкнали скули и малък, класически оформен нос. Гласът ѝ имаше онзи мек и спокоен тон, който обикновено се свързва с богат опит и знания.
– Не исках да прекарам съботното утро по този начин, но не винаги можеш да избираш – каза тя.
– Съжаляваме, докторе – рече Хънтър. – Мисля, че всички бихме искали да сме някъде другаде.
– Не е необходимо да се извиняваш, Робърт. Вината не е твоя, пък и без това съм дежурна по разписание. Ако не беше този случай, щях да работя по друг. Графикът е запълнен за седмици напред.
Детективите не се съмняваха в това. Институтът по съдебна медицина в Лос Анджелис беше един от най-претоварените в страната и въпреки че там се извършваха между двайсет и четиресет аутопсии всеки ден, понякога пак се натрупваше работа.
– И така – тихо каза доктор Хоув и се обърна към трупа на масата. – Нека ви покажа какво е направило това чудовище.
Нещо в тона на гласа ѝ разтревожи детективите.
59.
Доктор Хоув дръпна светлосиния чаршаф и разкри напълно голото тяло на Касандра Дженкинсън. Прословутият У-образен разрез, сега затворен и зашит с дебели черни шевове, минаваше по цялата дължина на торса, започвайки от раменете и завършвайки в долната точка на гръдната кост. Беше направен разрез и на черепа, при който се изрязва триъгълно парче в темето, нещо като капак за мозъка.
Хънтър и Гарсия пристъпиха по-близо.
Тялото на масата, с обръснатата си глава, дълбоко хлътнали в очните ябълки очи и кожа със структурата на гума, изглеждаше като извънземно, но сега изражението на лицето на Касандра беше много по-спокойно, отколкото в дома ѝ. Тя сякаш се радваше, че кошмарът най-после е свършил и че вече не чувства болка.
– Ще започна с основните неща – каза доктор Хоув и даде на всеки детектив по едно копие от доклада от аутопсията. – Както сигурно сте забелязали на местопрестъплението, с изключение на фаталните рани, нанесени на черепа ѝ, и малката драскотина в дясната страна на устата, по тялото ѝ няма други наранявания, от самозащита или други. Под ноктите ѝ няма кожна тъкан. За жалост не е одрала нападателя.
– Тогава наистина ли не се е борила? – попита Гарсия.
– Не, нито дори мъничко – потвърди патологът. – Знаете ли как е влязъл убиецът в дома ѝ?
– Още не – отговори Карлос. – Никъде няма следи от влизане с взлом, но имаме причини да смятаме, че той е бил в дома ѝ и преди.
– Мислите, че тя го е познавала?
Гарсия повдигна рамене.
– Разследваме, докторе.
Тя кимна и погледна Хънтър.
– Отправих спешно искане до токсикологичната лаборатория, затова се надявам, че до утре ще имаме потвърждение, но в доклада ти пише, че според показанията на свидетеля убиецът му е казал, че е инжектирал на жертвата нещо, което ще парализира по-голямата част на тялото ѝ, но няма да засегне мозъка и нервната система.
– Да, точно така – потвърди Робърт.
Доктор Хоув въздъхна.
– И така, тук започва злото. – Тя привлече вниманието им към дясната страна на шията на Касандра.
Детективите се наведоха, за да видят по-добре. Сега, когато главата, лицето и вратът на Касандра бяха измити от кръвта, те ясно забелязаха мъничко убождане от игла върху кожата ѝ, точно под ухото.
– За да постигне желания ефект – обясни съдебният лекар, – убиецът е трябвало да използва невромускулен блокиращ агент и да го дозира абсолютно точно, иначе е щял да парализира и дихателните мускули и да причини смъртта ѝ за няколко минути.
Гарсия прелисти страница от доклада.
– И лесно ли е да се сдобиеш с такова нещо, докторе?
Патоанатомът направи гримаса, сякаш искаше да каже:
"Знам ли?".
– Преди петнайсетина години невромускулните блокиращи агенти се намираха доста трудно, ако човек не е медицински работник или няма много добри връзки. Но в днешно време? При наличието на интернет и хилядите нелегални онлайн аптеки? Доставят ти ги до вратата – опаковани като подаръци. Не ти задават никакви въпроси. Никъде няма истински документ за покупката.
– Страхотно – отбеляза Карлос и премести тежестта си от единия крак на другия.