– Копеле. – Господин Джей натисна дръжката, но вратата беше заключена.
Нямаше време да я разбива с ритници. Той отстъпи назад и насочи пистолета си към ключалката. Разнесе се едва доловимо "пфът" и ключалката се взриви. Вратата се отвори.
Кухнята беше малка и миришеше така, сякаш Майкъл Уилямс беше пържил сланина в гъша мас. Задната врата беше широко отворена и господин Джей влезе точно навреме, за да види как мотоциклетът изчезва през странична врата в оградата на задния двор. Той стреля два пъти, но беше късно. Куршумите се забиха в дървената ограда.
Господин Джей се обърна и се втурна обратно в къщата. Стигна до дневната и се приготви да побегне към колата си, когато съзнанието му се освободи от гнева и той отново започна да разсъждава ясно.
Какъв е смисълът да го гоня – запита се. – Той е с мотоциклет и ще мине напряко през малки алеи и задни улички. В момента може да е на три, четири, може би пет преки кой знае в коя посока. Да го търся с кола е доста тъпа идея. – Господин Джей огледа дневната. – Най-добрият ти шанс да го намериш е тук. Нещо тук ще го издаде.
Той се приближи до външната врата и надникна навън, за да провери дали някой е видял какво се случи. След това спокойно затвори вратата и започна да претърсва дома на Майкъл Уилямс.
65.
Гарсия тъкмо приключваше разговора си по телефона с отдел "Киберпрестъпления", когато Хънтър се върна в кабинета им.
– Робърт, трябва да видиш нещо.
Тонът на Карлос заинтригува Хънтър. Той се приближи до бюрото на партньора си.
– Ще призная, че направих огромна грешка – обясни Гарсия. – Дълго преглеждах страниците в социалните мрежи на Касандра и Джон Дженкинсън, четох постинги, гледах снимки... всичко.
– Това грешка ли е?
– Същата грешка, която направих и първия път, Робърт. Прегледах всичко в личните страници на Карън Уорд и Таня Кейтлин, помниш ли? Но не открих абсолютно нищо. Пробивът дойде, когато погледнах страницата на приятеля им Пит Харис. И после изведнъж се сетих нещо много важно за втората жертва. Тя има син, Патрик Дженкинсън, който е двайсетгодишен и учи в колеж в Бостън. За неговото поколение социалните медии са като кислород. Те не могат да дишат без тях.
– И ти провери страницата му.
– Страниците – поправи го Карлос.
– Той има повече от една?
– Не точно, но е член на няколко групи – обясни Гарсия.
– Всяка има своя страница, затова цяла сутрин ги преглеждах и четох постинги и отговори, всичко, което можах да намеря, докато попаднах на това. – Той зареди страницата на търсачката и превъртя надолу, докато намери текста, който търсеше. – Виж това – рече Карлос и почука с пръст по екрана.
Хънтър се наведе над лявото рамо на партньора си.
– Трябва да прочетеш само до четвъртия отговор, за да разбереш за какво говоря.
Темата беше подета на групова страница, не от Патрик Дженкинсън, а от друг член – жена на име Изабел.
Изабел: О, баща ми яко загази, пред мама след снощи. Един месец ще спи в дневната.
Първият въпрос беше от друга жена, Марта:
Защо? Какво се случи? Кажи. Кажи. Кажи.
Изабел: Той забрави годишнината от сватбата им. Дойде си от работа без нищо – нито цвете, торта или питие или дори някаква лайняна картичка от бензиностанция. Не спомена нищо. Мама беше разстроена, но също не каза нищо. Мълча и сутринта на закуска. Татко попита: "Добре ли си, скъпа?". И тогава играта загрубя. И нека ви кажа, че още хвърчат искри. Голям смях!
Марта: Лошо. Много лошо. Моят татко е страхотен в това отношение. С мама са женени от двайсет и три години и той не е забравил нито веднъж.
Следващият коментар беше от Патрик Дженкинсън:
Много добре знам за какво говориш, Изабел. И моят татко вече не помни годишнината от сватбата с мама. От няколко години я забравя. Мама му я напомняше, но не и без да му се скара. Отказа се преди няколко години. Щом той самият не може да сия спомни, какъв е смисълът?
Хънтър погледна Гарсия.
– Ти пак беше прав – рече Карлос. – Убиецът е знаел предварително, че господин Дженкинсън няма да знае отговора на въпроса.
66.
Ребрата на господин Джей го заболяха, сякаш бяха счупени. Ритникът в корема го беше изненадал. В момента на удара тялото му не беше точно отпуснато, но не беше и стегнато, не бе предвидил атаката, затова ритникът проникна с максимална сила.