– Именно – отговори Хънтър. – Има ли полицията такова нещо?
– Да, имаме няколко. Защо? Трябва ли ти?
– Незабавно.
– Добре. Няма проблем. Какво ти трябва? Фейсбук?
– Всичко, което можеш да ми осигуриш – фейсбук, инстаграм, туитър – каквото най-много използват хората напоследък.
– Хубаво. Искаш ли същата имейл регистрация? За легитимност?
– Не е необходимо. Искам само да мога да разглеждам страници, но разбирам, че не мога да го направя, ако нямам регистрация.
– Да, така е. Нямаш профил във фейсбук или туитър?
– Нямам профил в никоя социална мрежа.
– Ти си пещерен човек – засмя се Бакстър. – Добре. Трябва ли да изглеждаш по някакъв определен начин? И от какъв пол искаш да бъдеш? Мога да ти направя какъвто профил желаеш
– Знойна мацка, суперинтелигентен, наивно момиченце, гадно копеле, стар, млад, черен, бял. Когато става дума за профили в киберпространството, аз съм бог.
Хънтър се замисли за една-две секунди.
– Може ли да имам две самоличности? Едната на мъж, а другата на жена. Обикновени хора.
– Разбира се. Дай ми няколко минути и ще ти изпратя имейл.
– Какво става, Робърт? – попита Гарсия, след като Хънтър затвори. – Какво си намислил?
– И аз не съм сигурен. Но убиецът, изглежда, прекарва много време в сайтове на социални мрежи. Може би така е проникнал в живота на жертвите. Ако наистина е така, трябва да направя същото.
Телефонът на бюрото на Хънтър иззвъня два пъти. Робърт вдигна.
– Изпращам ти имейла с новите ти самоличности – съобщи Бакстър.
Хънтър отвори имейла и изумено повдигна вежди – лолитасуперяка@грънтмейл.ком и карлкавала@грънтмейл.ком.
– Хубаво – отбеляза той. – И бързо.
– Почакай да видиш снимките на профилите – рече Бакстър.
– Паролите на регистрациите са в имейла.
– Благодаря, Денис.
– Няма проблем. Обади ми се, ако ти трябва нещо друго.
– Добре.
Робърт затвори и използва новите си киберсамоличности, за да влезе в сайтовете на няколко социални мрежи едновременно.
– Е, да се разровим – измърмори той.
68.
Без да почука, капитан Барбара Блейк отвори вратата на кабинета на Хънтър и Гарсия и влезе вътре. Двамата седяха зад бюрата си.
– И така – каза тя с раздразнен тон и стрелна с поглед детективите. – С какво разполагате? И дано ми кажете, че имате нещо добро, защото с втората жертва, Касандра Дженкинсън, изродите от медиите са надушили кръв и ако възникне нещо, което може да превърне историята в серийни убийства, те ще станат ненаситни вампири. А колонията е изгладняла.
Робърт се развесели от сравнението.
– Още не се е разчуло, че извършителят предава на живо убийствата чрез видеообаждане – продължи капитан Блейк. – Но всички знаем, че е само въпрос на време. От новото убийство снощи телефоните в нашата пресслужба прегряха. Всички искат да направим изявление.
Двамата детективи знаеха какво предстои.
– Публикувахте ли вече нещо? – попита Гарсия.
– Какво? – Барбара гневно се втренчи в него. – Шегуваш ли се, Карлос? Как да публикуваме нещо, когато никой освен вас двамата не знае какво става със случая?
Гарсия се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.
– Мислех, че измишльотините са специалитетът на нашата пресслужба.
– А, шегички – отвърна капитан Блейк. От очите ѝ сякаш хвърчаха искри. – Моментът е изключително подходящ.
– Какво искаш да знаеш, капитане? – попита със сериозен тон Хънтър и привлече вниманието ѝ към себе си.
– Всичко, Робърт – отговори тя и погледна часовника си.
– След два часа имам среща с шефа Брако и той ще очаква да бъде напълно информиран. Освен ако не искаш да отидеш вместо мен.
– Не, благодаря, капитане.
– И аз си помислих така. – Барбара си пое дълбоко дъх, за да се успокои. – Последния път, когато излязох от този кабинет, имаше една жертва и предположенията бяха за преследвач. Това ли е все още случаят?
– По-добре се настани удобно, капитане – рече Карлос.
Блейк взе сгъваемия стол, който беше подпрян на метален шкаф до вратата. Щом тя седна, двамата детективи започнаха да се редуват, за да ѝ обяснят всичко, което се беше случило от последното обсъждане насам, включително новото им откритие в интернет преди няколко минути.
– Чакай малко. – Капитанът вдигна пръст, за да прекъсне Хънтър, който обясняваше резултатите от аутопсията на Касандра Дженкинсън. Той описваше екстравагантния начин, по който тя беше убита. – Тук пише, цитирам: "При силен травматичен удар – черепната кост се огъва във формата на удрящия инструмент" – прочете Блейк от копието на доклада за аутопсията, което ѝ бяха дали. – Предполагам, че това означава всякакъв удрящ инструмент?