– Да.
– И за да нанесе пирамидална фрактура, не е било необходимо убиецът да използва заострено длето?
– Не – отговори Хънтър. – Дори не е било необходимо изобщо да използва длето, капитане. Чукът е можел да свърши същата работа.
– Тогава защо е използвал длето? – попита тя.
– Защото проблемът с използването само на тъп инструмент е, че е много по-трудно да контролира и да прецени удара – обясни Хънтър. – И няма гаранция, че убиецът ще постигне желаното въздействие.
– Какво желано въздействие, Робърт? Смърт? Сигурна съм, че един удар с чук по главата би свършил работата безпроблемно.
– Не смърт, капитане – каза Хънтър и се облегна назад на стола си, – а кръв.
Блейк не изрече на глас въпроса. Тя погледна Робърт и леко поклати глава.
– Забравяш нещо, капитане.
– Какво?
– Убиецът предава убийствата на живо по видеовръзка, затова, както и да го погледнеш, не може да отречеш, че той по принцип прави шоу. Няма значение дали има публика от един или от милиони. За него пак е шоу. И играта му изисква да се случат две главни неща, така че шоуто да се развие, както иска той. – Хънтър вдигна показалеца на дясната си ръка. – Първо, човекът от другия край на линията трябва да се паникьоса, защото това играе пряко в полза на убиеца и го зарежда с енергия. Дава му сили. – Робърт млъкна, за да си поеме дъх. – Използвайки само чука, щеше да го постигне много по-трудно, ако изобщо успееше да го постигне.
– Искаш да кажеш, че ако убиецът беше решил да удари с чук по главата Касандра Дженкинсън, съпругът ѝ е нямало да се паникьоса? Докато гледа на живо чрез видеообаждане?
– Сигурно би се паникьосал, но това лесно е можело да се обърне срещу второто изискване на убиеца.
– И какво е то?
– Да се "забавлява". – Хънтър изписа кавички във въздуха с пръстите си. – Освен това убиецът иска жертвите му да останат живи най-малко за два грешни отговора, защото така изпитва удоволствие, капитане. За него измъчването и убиването на жертвите не са достатъчни. Той се нуждае от повече, защото садизмът му далеч надминава убиването. Убиецът се нуждае от пълното отчаяние на човека, който гледа. Той иска да го накара да изгуби ума си и да се почувства виновен.
Капитан Блейк мълчеше и разсъждаваше върху думите на Хънтър. Той ѝ помогна:
– Играта, въпреки че звучи лесна – въпрос и отговор, е много добре обмислена, капитане, и старателно разчетена да изкара от равновесие човека, който отговаря на въпросите.
Този път Барбара се облегна назад на стола.
– Ще трябва да ми кажеш малко повече от това, Робърт, ако искаш поне да се опитам да следя мислите в сюрреалистичния ти мозък. За какво говориш, по дяволите?
– Добре. – Хънтър стана и се приближи до таблото със снимките. – В играта на убиеца са скрити някои елементарни, но много ефикасни психологически елементи.
– Например? – попита капитан Блейк и се обърна към таблото.
– Първото, което прави той, след като вземе за заложник жертвата, е да се обади на човека, който ще стане участник в играта му. Някой много близък на жертвата. Някой със силна емоционална връзка с нея – най-добра приятелка или съпруг.
– Хънтър посочи на таблото снимките на Таня Кейтлин и господин Дженкинсън. – Първият му трик е, че използва телефона на жертвата, за да направи обаждането, и това внася първия психологически елемент – изненада.
Барбара присви очи, докато разсъждаваше върху думите на Хънтър.
– Човекът отговаря на обаждането, като си мисли, че ще говори с най-добрата си приятелка или със съпругата си, и наистина остава с това убеждение, защото според двамата свидетели първият образ, който виждат, е увеличено изображение на потенциалната жертва. Предимно очите ѝ, но камерата се отдалечава...
– И изненада – съгласи се капитан Блейк, защото разбра за какво говори Хънтър.
– И докато камерата продължава да се отдалечава – добави Хънтър, – изненадата незабавно е последвана от следващите два психологически елемента – объркване и шок. – Той даде на капитана малко време. В очите ѝ видя, че тя е направила връзката, и продължи: – След това идва обяснението какво ще се случи и правилата на извратената игра с въпроси. И наред с това има два нови елемента. Първо, съмнение, защото тогава умът започва да се пита: "Реално ли е това? Сънувам ли тези щуротии?". Второ, въведение към страха – защото ако се окаже реално, тогава животът на най-добрата ти приятелка или на съпругата ти... е в твоите ръце.