Капитан Блейк кръстоса крака. Изразът в очите ѝ ясно показваше, че нещата бяха започнали да се изясняват в съзнанието ѝ.
– Защото още преди да започне играта с въпроси, капитане – продължи Хънтър, – в разстояние на две минути или по-малко умовете на свидетелите са бомбардирани с дъжд от дезориентиращи елементи – изненада, объркване, шок, съмнение и достатъчно страх, за да ги накара да се съмняват във всичко. Насред всичко това, докато свидетелите все още се опитват да разберат дали сънуват или не, дали са въвлечени в сложна шега или не, убиецът ги замерва с първия въпрос. Изключително лесен въпрос. Нещо, на което той знае, че те ще отговорят правилно. – Хънтър посочи въпросите на дъската: "Колко приятели във фейсбук имаш?" и "Къде е родена Касандра?". – Първият въпрос е много хитър, защото по принцип постига две неща, капитане. Първо, връща комбинацията от страх и съмнение, защото свидетелите не могат да повярват, че играта е реална. Не и с такива лесни въпроси. Затова започват да си мислят, че всичко това е шега. И второ, това им вдъхва фалшиво чувство на сигурност, защото щом ще им задават такива въпроси, тогава давай тъпата игра. – Хънтър направи знак "хайде" с двете си ръце и после млъкна за ефект. – И това фалшиво чувство на сигурност се разраства у свидетелите, защото в края на краищата, те са успели петдесет процента. Спомняш ли си правилата на играта? Два правилни отговора и играта свършва. Приятелката или съпругата ти е свободна. И тук убиецът показва колко е умен.
Капитан Блейк прибра кичур коса от лицето си.
– Дотогава той вече е разстроил мисловния им процес, без те да съзнават, и им е вдъхнал фалшиво чувство на сигурност, но козът все още предстои.
– Коз? – попита Барбара.
– Не им е казал какви са последиците от грешен отговор – обади се Гарсия.
Хънтър посочи партньора си, сякаш беше дал отговора на въпроса за произхода на вселената.
– Те нямат представа какво ще се случи, ако дадат грешен отговор, капитане. И след първия лесен въпрос играта звучи глупаво. Убиецът им задава втория въпрос. Въпросът. – Хънтър отново посочи въпросите на таблото. – Нещо, което убиецът е проучил. Нещо, което е открил, че те би трябвало да сгрешат, но все пак е само "би трябвало".
– Как така само "би трябвало"?
– Замисли се, капитане. Убиецът не е решил да тръгне да убива от днес за утре. Той е планирал убийствата от известно време. И е много, много търпелив, защото процесът е дълъг. Той започва, като избира жертвата, някой, когото дразни с послания, доколкото ни е известно, от месеци. След това избира човека, който ще отговаря в играта с въпросите. Някой близък на жертвата. Накрая проучва какъв въпрос да му зададе, защото номерът е въпросът да звучи лесно, но да е труден.
– Да – кимна капитан Блейк.
– Ако сме прави, че убиецът разбира какъв въпрос да зададе, като внимателно чете уебсайтовете на социалните мрежи
– Продължи Хънтър, – а аз мисля, че сме прави, постингите са качени там от месеци. Но дори ако грешим за уебсайтовете на социалните мрежи, колко време мислиш, че ще мине от намирането на въпроса, който да зададе, и самото убийство, когато действително зададе въпроса?
Барбара замислено се почеса по челото.
– Дни, седмици, месеци...? – предположи Робърт. – В това време свидетелите може да научат отговора на онзи лесен въпрос.
Хънтър отново даде на капитан Блейк няколко секунди да си помисли.
– В утрото на убийството – продължи той – Таня Кейтлин може по някаква причина да реши да запомни наизуст номера на най-добрата си приятелка. Джон Дженкинсън може да реши, че тази година отново ще бъде романтичен съпруг и ще изненада жена си, като запомни годишнината от сватбата им, занесе ѝ цветя, заведе я на почивка... каквото и да е. Убиецът няма реална гаранция, че те наистина ще отговорят грешно, капитане. Най-доброто, което той може да направи, е да зададе въпрос, на който те би трябвало да дадат грешен отговор.
Капитан Блейк не каза нищо.
– Ето защо убиецът подсилва шансовете си с още един хитър трик – поде Гарсия. – И двата му втори въпроса съдържат или поредица от цифри, или дата. Доказан факт е, че най-трудно се запомнят поредици от цифри, формули и дати.
Барбара не можеше да оспори това. И на нея ѝ беше трудно да запомня дати и телефонни номера. А формули? Това определено беше невъзможно.