— Така е.
— Сега едва прехвърля единайсет, следователно има още доста време. Да го развържем!
Междувременно пленникът бе дошъл на себе си. Забелязаха го по тъмните очи, които беше отворил и плъзгаше с израз на ярост от един към друг. Освободиха го от носната кърпа и ласото и му казаха да се изправи. Той го стори, като протегна изтръпналите си крайници.
— Как се казвате! — попита го генерал Хернано. Запитаният назова името си.
— Чухте ли какво ни разказа този сеньор?
— Да.
— Признавате ли, че е истина?
— Като генерал вие съзнавате, че не мога да отговоря на тоя въпрос.
— Искате да кажете, че вашият дълг ви налага мълчание? Добре, съгласен съм с това. Но все пак трябва да запитам дали в действителност се касае за нападение над нас.
— И сега не мога да отговоря.
— От кого получихте заповедта, тази нощ…
— Стойте! — викна в същия миг Курт, прекъсвайки генерала.
Пленникът предпазливо и както си мислеше незабелязано, бе мушнаи ръка в джоба и се канеше да я поднесе към устата си. Ала Курт го бе държал под око и стисна китката на вдигнатата вече ръка. Пленникът отчаяно напрегна сили да я изтръгне, но не му се удаде. Тогава бързо се наведе. Държейки го здраво с лявата ръка, Курт го удари с юмрук под брадичката по такъв начин, че главата му се отметна. Втори удар по слепоочието прекъсна съпротивата му и го просна на земята, при което Курт продължаваше да стиска ръката на отново изпадналия в безсъзнание гвериля.
— Caramba! — извика генералът. — Това пък защо беше?
— Човекът измъкна нещо от джоба си, което искаше да поднесе към устата си и вероятно да го погълне.
Курт разтвори ръката му и намери една силно омачкана хартия, оглади я и я предаде на генерала. Онзи я прочете.
— Заповед на генерал Мирамон! — възкликна той. Присъстващите дадоха израз на изумлението си къде с физиономии, къде с разните въпроси, които наваляха.
— Фактът, че тая хартия е попаднала в ръцете на този човек — рече генерал Хернано — е доказателство, че или градът не е обсаден както трябва, или че нашите постове не са достатъчно бдителни. — Той прочете гласно заповедта на генерал Мирамон и добави: — Значи Мирамон е съзнавал, че от тази атака няма да има непосредствена полза. Нашите предни постове биха вдигнали тревога. Но той загатва за някаква косвена изгода. Каква ли може да е?
Един от присъстващите офицери се обади:
— По мое мнение е лесна за отгатване. Мирамон е замислил някаква вилазка след полунощ и иска да отклони вниманието ни.
— Значи мнимо сражение?
— Но което все пак ще си изпълни предназначението. И друго, за невъзможно ли считате императорът да се измъкне тайно? На пратеника на Мирамон се е удало да се промъкне незабелязано. Което за оня не е било невъзможно, ще си е напълно възможно и за императора.
— Хм. Ще трябва да бъдем по-бдителни — заяви Хернано, Курт Унгер вмъкна предупредително:
— Много добре зная, че от една определена страна все още се правят усилия императорът да бъде спасен. Но при всички случаи е необходимо незабавно да се изпрати на Главнокомандващия тази заповед на Мирамон, както и да се уведоми за проектираното внезапно нападение и взетите срещу него мерки.
— Ще бъде направено. Колко души броят тези гвериляс?
— Четиристотин, както подслушах.
— Кавалеристи или пехотинци?
— Чух да пръхтят коне и ми се струва, че двамата постови носеха шпори. Долових звънтенето им. Такива отряди обикновено са на коне.
— Според вас, да изчакаме ли атаката?
— Не, защото в такъв случай малко или много от нашите ще паднат.
— Значи ние да ги нападнем?
— Също не. Те са скрити в гората и ще ни награждават с куршумите си, макар и тъмнината да не предоставя възможност за добър прицел. Ще ги обградим.
Те ще направят опит за пробив.
— Няма да им се удаде, тъй като вие ще имате добрината да изпратите достатъчен брой хора!
— Разбира се! Но опитът за пробив ще ни коства убити и ранени, а вие нали тъкмо това желаете да избегнете.
— И ще го избегнем, като изобщо осуетим подобни опити. Ще обградим гората и просто ще ги уведомим с някой парламентьор.
— Diablo! Рисковано начинание! Тези хора не почитат никакви парламентьори. Ще го намушкат като нищо.
— Не бих се страхувал от това, ако се прати човек, който ще съумее да говори с тях.
— Забравяте, че нямате работа с редовна войскова част, а с банда. Никой мой офицер не би дръзнал да се яви като парламентьор.
— Добре, тогава ще го сторя аз.
— Вие? Наемате се да преговаряте с тези гвериляс? — изуми се Хернано. — При това положение предварително ви обявявам за покойник.