Курт поклати глава.
— Не мисля да се оставя току-тъй да бъда разстрелян или обесен от тия типове. Само че съм принуден да поставя условието да ми дадете един препис от заповедта на Мирамон — Веднага ще бъде изготвен, преди да сме пратили бележката на Главнокомандващия.
Хернано даде листчето на един офицер и за броени мигове то бе преписано. Генералът продължи:
— Какво ще кажете, сеньор Унгер, два батальона ще бъдат ли достатъчни?
— Сигурно — отговори Курт. — Подберете добри стрелци и раздайте факли и ракети, запщото при всички случаи ще се наложи да осветим местността.
Генералът издаде необходимите заповеди, след което плененият коронел бе претърсен. Не се намери нещо друго значимо у него и той бе откаран в ареста.
Малко по-късно Курт се намираше с два батальона на марш, провеждан без много шум. Нямаше още дванайсет, когато стигнаха в близост до горичката и за десетина минути тя бе напълно обградена. Уговорено беше, че ако Курт изстреля една ракета, републиканците на свой ред ще възпламенят наоколо няколко, за да се уверят гвериляс, че наистина са обкръжени.
16. Осъден
Курт пристъпи към действие. Закрачи към горичката и при това не си даваше труда да заглушава стъпките си.
— Стой! Кой е там? — прозвуча насреща му, когато почти бе стигнал първите дървета.
— Парламентьор — отвърна той.
— Спри или ще стрелям! — му бе викнато предупредително.
Курт спря. Настъпи пауза, по време на която не долавяше нищо друго, освен пращене на клони и пукане на съчки. Но въпреки тъмнината му се струваше, че вижда цевите на няколко насочени към него пушки. Едва след доста време друг глас подвикна:
— Кой е там?
— Парламентьор на генерал Хернано.
— Demonio! — чу да се ругае. — Как му дойде на оня на ума да ни праща парламентьор?
— Ще ти кажа, ако разрешиш да приближа.
— Колко души сте?
— Сам съм.
— Тогава чакай!
Макар да напрягаше зрение и слух, след минута пред Курт изникнаха от земята осем-десет фигури, без да ги е усетил. Единият запита:
— Кой си?
— Това ще кажа на заместника на коронела. Моля да бъда отведен при него.
Курт бе сграбчен и повлечен от няколко ръце, което той спокойно остави да се случи. Не бяха проникнали кой знае колко навътре в горичката и се натъкнаха на група мъже, пред които спряха.
— Ето го човекът, майоре — доложи водачът. Един гърлен глас отговори:
— Дръжте го здраво! Има ли оръжия у себе си?
— Хич и не сме го питали.
— Смотани типове! Претърсете го!
— В качеството на парламентьор не нося оръжия — обади се Курт.
— Затъквай си муцуната! — повели майорът. — Претърсете го!
Това бе извършено старателно и понеже освен ракетата не намериха нищо друго, един лейтенант извести:
— Наистина не е въоръжен. Но в ръката си държи някаква странна вещ.
— Това е ракета — поясни Курт.
— Caramba, ракета! С каква цел?
— Ще ти обясня, след като си ме изслушал.
— О, не, ще ти вземем ракетата, преди да сме те изслушали. Подобни неща са опасни. Вържете го!
Взеха на Курт ракетата и се натъкмиха да го вържат.
— Ще се оставя да ме вържете — каза той, — макар да не е международно правно да се поставя във въжета един парламентьор.
— Не е възприето също така и парламентьорът да носи в себе си ракети — изръмжа майорът.
— Признавам го. Взел съм фойерверка само от най-добри подбуди, както по-късно ще разбереш. А и обстоятелството, че ви се предавам посред нощ в тъмната гора, трябва да ви убеди, че храня честни намерения.
— Ще видим. Готови ли сте?
— Да — отговори един от тези, които бяха вързали Курт.
— Тогава можем да почваме. И тъй, кой те праща при нас?
— Генерал Хернано, както вече казах на сеньор лейтенанта.
— Хернано? — удиви се майорът. — Как стигна тоя човек до идеята да те прати насам?
— Много просто. Той знаеше, че се намирате тук.
— Невъзможно! Как го е узнал?
— Днес при вас е дошъл един пратеник на Мирамои и ви е връчил заповед от генерала. Ние се запознахме с тази заповед, да, дори мога да ви покажа един дословен препис.
— Та това би било най-мръсното предателство в тая игра.
— Не мога да взема отношение по въпроса.
— У теб ли е преписът?
— Да. В десния джоб на панталона ми е пъхнат. При претърсването не бе обърнато внимание на малкото листче, Курт почувства как вземат бележката от джоба му. Тя бе предадена на майора.