— Светнете! — заповяда този.
Миг по-късно загоря малък потаен фенер, на чиято светлина майорът прочете редовете.
— Това е най-непростимото предателство! — ревна яростно той.
Някакъв мъж, който стоеше до него, прошепна:
— Отговаря ли всъщност, майоре?
— Съвсем точно. Какво ще кажеш за това, сеньор?
— Че ми е напълно необяснимо, тъй като зная, че тя е известна единствено на Мирамон.
— Беше ли при него, когато я пишеше?
— Да, и никой не разбра, понеже веднага потеглих.
— Да не би Мирамон да е говорил с някого? Или той самият…а, не, това е немислимо. — И обръщайки се към Курт, подпита: — Знаеш ли как е попаднала тая заповед в ръцете на хората ви?
— Да, но ми е запретено да говоря по този въпрос.
Странна бе тая картина. Пламъчето на малкия фенер осветяваше лицето на кипналия майор. Другите фигури, както и тази на вързания Курт, дърветата, с техните чезнещи в пълния мрак върхари, тънеха в тъмата на нощта.
— Вие сте обкръжени — наруши мълчанието Курт. — Да се измъкнете е невъзможно, така че се предайте и ще избегнете по тоя начин ненужното проливане на кръв.
— Смърт и Сатана!
Майорът хвърли на земята бележката, която пратеникът му бе върнал и я стъпка с крак. Стоящите край него офицери, както и онези от състава, които се бяха стълпили наоколо и чули думите на Курт, бяха обладани от същия гняв. Заплашително ръмжене пробяга по лагера.
— Тихо! — изсъска майорът. — Трябва да сме предпазливи. — И като се обърна към Курт, запита, докато всички останали се заслушаха с най-голямо напрежение: — Кой ни обгражда?
— Едно подразделение на генерал Хернано.
— Колко човека брои?
— Сеньор — отговори Курт, — аз съм офицер, не безумец. Само ще поясня, че Хернано е пратил подразделение, достатъчно силно, да срази петкратно по-голям брой от вашия. Ние сме уведомени за всичко. Вие сте ни повече, ни по-малко от четиристотин души.
— Demonio! Отново предателство!
— Ще признаете, че щом човек знае броя ви, то и ще има благоразумието да изпрати насреща ви отряд, срещу когото не бихте могли да направите нищо. Ние държим гората в такова обкръжение, че и един-единствен човек не може да се изплъзне. За ваша собствена изгода ще ви помоля да не затъвате в грешката, която е захванал вашият коронел!
— Коронелът? Ах! Той още не се е върнал.
— Напълно вярвам, тъй като той попадна в ръцете ни.
— Мария и Йосиф! Той е ваш пленник? Аха! Сега зная и как сте научили нашия брой, защото само коронелът би могъл да ви уведоми. Тъй ли е?
— Не съм упълномощен да ви давам информация.
— Но при всички случаи е така. Ние сме предадени от няколко страни. Знаеш ли, сеньор, това е много лошо за теб, тъй като няма да напуснеш жив това място!
— Хм! Значи да се считам за покойник!
— И го приемаш толкова спокойно?
— Че какво друго да сторя? Та нали се намирам във ваша власт! Само че нашите имат заповед да ви очистят до един, не съм ли при тях в рамките на един час.
— Трудничко ще им бъде. Ние ще се отбраняваме!
— Което няма да промени участта ви. Ние сме достатъчно силни. Впрочем при вас дойдох с убеждението, че ще преговарям с предводителя на един уважаван редовен войскови отряд, а не с някакъв бандитски главатар.
— Ако виждаш някаква разлика, моля за разяснение.
— То е много просто. Както се отнесете към мен, така ще се отнесат и с вас. Убиете ли ме, ще ви разстрелят като убийци. А ако съблюдавате спрямо мен международното право, съдбата ви ще е най-много да станете военнопленници, които след сключване на мира ще бъдат освободени.
— Значи изисквате от нас да се предадем?
— Да. Всяка съпротива би била безполезна, давам честната си дума, че говоря истината.
— И при положение, че се предадем, ще бъдем само военнопленници? Означава лц, това, че ще ни оставят нашата собственост?
— То се подразбират. Вярно е, че ще бъдете обезоръжени, ала Хуарес не е кръволок, та да обяви някой военнопленник за убиец и да нареди да го разстрелят.
— Как ще докажеш, че всичко, което ни каза, е истина и да повярваме, че сме обградени от сила, срещу която съпротивата е безполезна,?
— Тъкмо за тая цел трябваше да послужи ракетата. Щом я изстрелям нагоре, моите хора ще осветят целия кръг, който сме сключили около гората. Това ще е достатъчно да се уверите, че съм казал истината.
Дали ядът на майора, че е предаден, се оказа толкова мимолетен, дали бе подтикван от благоразумие или страх, ала евентуалната съпротива явно много не го очароваше. Поразмисли миг-два и после каза:
— Добре, ще се уверя. Сеньор Гарденас, умееш ли да боравиш с ракети?