— Стой! — викна Курт, измъквайки револвера си. — Спри или ще стрелям!
— Стреляй, куче! — изкрещя Флорес-Хиларио.
Едновременно с това запъхтя с всички сили нагоре с надеждата, че несигурният револверен куршум може би няма да улучи. За минута щеше да стигне ръба. Курт замисли нещо друго. Вероятно би било по-добре да залови човечето живо. В миг бе свалил ласото и оправил примката. Вдигна ръка…късо завърта-не…свирещо процепване на въздуха и примката падна върху жертвата.
— Demonio! — проплака лекарят.
Тъкмо бе достигнал ръба на клисурата и се виждаше спасен. Ръцете му внезапно бяха пристегнати с голяма сила към тялото и едно могъщо дръпване го свали презглава обратно в дерето. Стори му се, че от Рая се е сринал в Ада. Затвори очи. Когато ги отвори отново — лежеше горе до коня на Курт, с вързани ръце и крака. Насреща му се смееше загорялото лице на оберлейтенанта.
— Е, сеньор Флорес, как го намираш спускането?
— Върви по дяволите! — гласеше явният отговор. — Защо не ме остави да избягам?
— Защото един шпионин не го заслужава. — Заловеният сдържа яростта си.
— Ако хората не разберат, че си ме хванал, бих ти направил едно много приемливо предложение.
— Не мога ли да го чуя при настоящите условия?
— Първо ме развържи!
— Не, скъпи мой! Иначе може да се наложи пак да те залавям, а един път е достатъчно. При това не е изключено да не стане толкова нежно, пък мен ме боли да се отнасям грубо с теб.
— Подиграваш ли се? Да знаеше какво мога да сторя за теб, надали би го правил! Мога да те направя богат, като заплатя свободата си.
— Ба! Твоята свобода не чини нищо. Не давам и едно песо за нея.
— Но затова пък аз. Предлагам ти пет хиляди долара. Аз съм богат.
— Хайде бе! В такъв случай ще можеш да платиш и повече.
— Добре. Предлагам десет хиляди.
— Ascuas! Явно страшно ти е необходимо да си отново свободен.
— Това е вярно. Имам на легло няколко тежкоболни, които без мен ще трябва да умрат.
— Жал ми е за болните, ама за лекаря в никой случай. Според мен от нашия пазарлък нищо няма да излезе. Хайде, сеньор! — Курт дигна вързания пленник и го сложи на коня.
— Петнайсет хиляди! — викна оня.
— Глупости!
— Давам двайсет хиляди!
— Млъкни, не се нуждая от парите ти. — Курт се качи на коня и намести мнимия Флорес пред себе си.
— И все пак имай малко състрадание! — замоли в дълбоко отчаяние Хиларио. — Предлагам ти трийсет хиляди долара! Курт подкара коня и нареди на пленника си:
— А сега се дръж кротко, иначе ще ти тикна в устата някой парцал. Фактът, че даваш толкова за свободата си, те прави крайно подозрителен пред мен. Ще се осведомя какви причини те подтикват да предлагаш такива суми само и само да офейкаш. Съвестта ти май е далеч по-обременена, отколкото съм си мислел.
С бърз тръс Курт последва другите и ги застигна малко пред лагера. Хиларио повече не бе отворил уста. Изглежда засега се бе предоставил на съдбата си. Свалиха го от коня, за да направи «тържественото» си влизане пеша, при което не се мина без някой и друг удар и тласък. Със своя опит за бягство постигна единствено, че бе тикнат в един арест, докато останалите бяха отведени в пленническия лагер, където участта им бе по възможност облекчена.
Генерал Хернано беше много радостен от благоприятния изход на начинанието. При споменаването на мнимия лекар Флорес и бягството му, той обяви решението си да събере най-подробни сведения за неговата личност. Курт бе освободен с голяма радушност. Той тъкмо възнамеряваше да възседне коня си, когато видя един ездач да препуска в бърз кариер насам. Позна го отдалеч — беше Стернау.
— Я гледай, ти тук? — викна насреща му. — Каква изненада!
— Теб търся, момчето ми. От известно време няма битки, няма сражения, така че разполагам с малко време и вчера реших да те посетя. Узнах, че си при Ескобедо, но щял си да се върнеш вечерта. Изчаках вечерта, чаках цялата нощ — напразно. Тогава потеглих. За да разгледам танцовите работи, поех в настоящето направление и…те срещам.
— Което ми доставя огромна радост.
— На мен също. Но я кажи, къде се беше напъхал!
— Имах едно щастливо приключение. Но слез и да влезем тук за няколко минути! В квартирата на Хернано все ще се намери местенце да побъбрим, а и някоя глътчица за облекчаване на приказката.
— Да опитаме!
Намериха каквото търсеха и като се настаниха, Курт започна да разказва. Стернау го слушаше внимателно, без да го прекъсва. Когато Курт свърши, кимна леко на себе си.
— Странно! Осведомен ли си как стоят нещата понастоящем в манастира Ла Крус в Керетаро?