Високата фигура на Стернау се появи в рамката на вратата. Хиларио го съгледа. Очите му станаха стъклени, устните се обезкръвиха. Започнала лови с ръце въздуха за опора.
— Стер…Стер…Стер…ер… — Искаше да извика името на влезлия, ала съумя само да повтори първата сричка. Запъваше чезнещите звуци, които преминаха в неразбираемо гьргорене. Ръцете се вдигнаха нагоре, олюля се насам-натам и рухна като чувал на земята, където остана да лежи с гъста пяна на устата.
Курт се извърна, а Стернау коленичи да прегледа стария. Когато бе свършил и отново се бе изправил, заяви:
— Този ние няма да съдим. Него го осъди Бог.
— Ах! Мъртъв ли е?
— Още не.
— Може ли да бъде излекуван?
— Не. Ще угасне бавно сред мъчителни болки и пълно съзнание. Като съдя по погледа, духът му не е засегнат.
— Ужасно!
— Аз ще го наблюдавам дали няма някаква надежда да проговори.
— Той чува ли какво говорим?
— Сигурно. Не виждаш ли, че очите му са отправени със страх към нас?
— Да. Бог наказва справедливо. Но ако Хиларио умре, някои тайни ще си отидат с него загубени за нас.
— Това не ме безпокои. Имаме достатъчно свидетели и доказателствен материал. Хиларио най-много ще е в състояние да гьгае. Но и тази му способност постепенно ще чезне. В пълно съзнание ще чувства как догаря окаяния му живот… Хайде! Да си вървим!
Повикаха ключаря да го уведомят за срива на стария. Малко по-късно затворническият лазарет прие жалките останки на човека, господствал неограничено над тайните подземни зандани на дела Барбара. Сетне Стернау побърза да отиде при генерал Хернано да му съобщи необходимото, а Курт яхна коня, тъй като от вчера отсъстваше от поста си и присъствието му вероятно бе наложително.
17. Деветнадесети юни
Утрото на 14 май настъпи. На Курт бе наредено да отиде при генерал Велес, с когото има продължителен разговор. След приключването му се върна необичайно сериозен в палатката си. И Малкия Андре се помещаваше в нея.
— Ама що за физиономия си направил, хер оберлейтенант? — попита той.
Курт не отговори, а известно време крачи умислен из тясното помещение. После спря пред ловеца.
— Къде е Стернау днес?
— В лагера на Ескобедо.
— Оседлавай! Трябва да отидем при него!
— Защо?
— Не питай!
След десетина минути двамата възседнаха конете и препуснаха в галоп към квартирата на генерала. Андре правилно бе предположил — дори завариха Стернау в неговото жилище. Той бе донякъде учуден, като видя да влизат двамата, сгорещени от бързата езда.
— Толкова стремително? Трябва да е нещо важно онова, което ви е накарало да препускате тъй.
— Така е — отвърна Курт. — Тук необезпокоявани ли сме?
— Напълно. Защо този въпрос?
— Защото имам да ти съобщя нещо извънредно важно.
— Добре. Да седнем!
Стернау зарези вратата, тикна към двамата една кутия «Кабалерос», сам задали една цигара и зачака по свойствения си спокоен маниер началото на съобщението.
— През следващата нощ Керетаро ще падне в ръцете ни! — поде Курт.
Андре подскочи.
— Наистина ли? Най-сетне! Ах, как се радвам! — А Стернау запита:
— Някакъв генерален щурм ли е замислен? Ескобедо нищо не ми е казал по въпроса!
— Не се касае за щурм — отвърна Курт. — Градът ще падне чрез предателство. Полковник Лопес ще отвори на Генерал Велес излазната портичка. Споделям го с теб, защото се нуждая от помощта ти за провеждането на едно трудно начинание. Искам да спася императора.
Стернау поклати глава с лека усмивка.
— Как би могло да стане?
— При съществуващите обстоятелства, много лесно. В два часа след полунощ портичката ще бъде отворена. Велес ще се вмъкне с двеста души…
— Аха! — пресече го Стернау. — Хитрата лисица. Иска изпървом да се убеди дали не му е поставена клопка.
— Така е. Велес ми оказа доверие, предоставяйки ми командването на едно отделение от тези двеста. При портичката ще остане само един пост. Удаде ли се внезапното нападение, Велес ще прати за подкрепление. От мига, в който проникнем в манастира Ла Крус, до пристигане на подкреплението, ще имам достатъчно време да изведа инкогнито императора през портичката.
— А поста?
— Няма да създаде мъчнотии.
— Когато се разбере, че императорът се е изплъзнал, а ти си минал с непознат през портичката, подозрението ще падне върху теб.
— Има предостатъчно претексти да се отдалечи постът за минута-две, така че нищо да не забележи.
— Тъй да е, а после накъде с императора?