— Лудвиг Щраубенбергер, помниш ли ме? — попита онзи. Запитаният се втренчи в отсрещния, поклати глава и отвърна:
— Това лице май съм го виждал вече някъде, ама къде? Не мога да се сетя, на този свят тук.
— Тогава ще я карам по късата процедура и ще ти кажа. Аз съм брат ти Андреас.
Лудвиг се вкамени от радост.
— Това истина ли е? — заекна той.
— Да, естествено. На чашка добро питие Лешоядовия клюн толкова ми е разправял за теб, че ми се дощя да те зърна още веднъж. Сетне отново ще се върна при моите прерии и гори.
Двамата потънаха безмълвно в прегръдките си.
Едва след като един тържествен пир бе събрал всички участници, Стернау извести обстойно последните събития, особено процеса в Испания, който междувременно бе решил: Мариано се признава като истинският граф Алфонсо. Клариса отива в тясната килия да преде лен до края на живота си.
Подставеният граф Алфонсо също ще изкупва делата си като затворник, без изгледи за по-късно помилване. В заключение на изложението си Стернау оповести годежа на своята дъщеря с Курт Унгер.
Въздействието на тези слова бе неописуемо. Всички викаха, удивляваха се, питаха, отправяха благопожелания и се смееха. Но двама стояха в ъгъла на залата, прегърнати в любов и ронеха горещи сълзи от радост и благодарност към Бога — родителите на Курт, чието щастие само се повиши, когато Горската роза дойде при тях да ги прегърне и целуне, след което се оттегли в кръга при другите.
Слънцето изгря. Неговите първи лъчи плъзнаха в златист пурпур през прозореца върху необикновената сбирка от лица, които толкова дълго бяха подлагани на тежки, неумолими изпитания и които сега най-сетне си бяха извоювали сигурността на едно чисто и трайно щастие.
Празничните дни отминаха и ежедневието наложи на всеки своите изисквания. Не остава още много да се разказва.
Граф Фернандо вече не се върна в Мексико. Той продаде своите тамошни имения и остана с Мануел в немската Родриганда. Младият граф Алфонсо заживя със своята щастлива Ейми в испанската Родриганда, ала бе чест гост на нейната немска сродница. За оказаните на дома Родриганда услуги, верният Миндрело бе богато възнаграден. Той получи мястото на кастелан в замъка Родриганда и дълго живя в безметежно щастие, което напълно компенсира ужасното отвличане в робство.
Стернау, някогашният лекар, дълга години бе щастлив край своята Розета. Те са радваха на благополучието на своите деца Курт и Розичка. Алимпо остана да живее с Елвира при граф Мануел. Роденщайн още дълго се дърли с Лудвиг за подаграта си.
Почтеният Педро Арбелец си стопанисваше хасиендата дел Ерина заедно с дъщеря си Ема и зет си Антон Унгер. При тях се засели Малкия Андре, но не за да подири спокойствие. Пил продължително дъха на прериите, той не бе в състояние да се лиши задълго от авантюристичния живот на ловеца. Гърмящата стрела също не можеше край своята Ема да забрави волния живот на саваната. Твърде често си улавяше някой мустанг от стадото и предприемаше с Андре далечни странствалия из пущинака. Още много години името «Гърмящата стрела» беше прочуто и опасно, а във вигвамите на червенокожите и край лагерните огньове на траперите се разказваха неговите дръзки подвизи.
Черния Жерар заживя с Резидиля и стария Пирнеро в Гуаделупа, където често бяха посещавани от Лешоядовия клюн и Грандприз. Бизоновото чело още дълго ловува бизони и мечки, отбивайки се от време на време при приятелите. Мечешко сърце бе отвел Каря като своя скуав в ловните полета на апачите, но и неговите скитания отново и отново го събираха със старите другари.