— В такъв случай трябва да го убиеш.
— По-напред се налага да проведа един разговор с него. Вероятно ще е по-добре да остане жив, додето може да бъде полезен.
— Дали е все още в Барселона?
— Да. Изглежда е забъркал някакво неблагоразумие в Германия, тъй като е принуден да се крие дори от испанските агенти. Този Бисмарк започна да вдъхва уважение на другите сили. Веднага пиши на Алфонсо в Мадрид! Той също трябва да знае какво се е случило и какви преговори се водят. Сега отивам да се подготвя. Още днес заминавам за Барселона. За такива работи човек никога не може да е достатъчно бърз.
Същата нощ Кортейо вече се намираше на път. В Барселона остави купето в страноприемницата и се отправи пеша по една от най-невзрачните странични улици. Влезе при един беден обущар, който и от за него тясното жилище даваше една стаичка под наем. Наемателят беше капитан Хенрико Ландола, криещ се тук под фалшиво име. Когато Кортейо се появи при него, завари го натиснат от скука.
— Не се безпокойте! — рече новодошлият. — Нося ви една задача, която ще ви създаде доста развлечения.
— И много ще ми е приятно. Впрочем дълго тук няма да остана. Издирванията за мен нозамряха, а битките и работата аз обичам повече от мира и леността.
— Хубаво! Мога да ви дам веднага работа.
— От какво естество?
— Едно пътуване до Мексико. От високо място се е изказало голямо недоволство, че тленните останки на граф Фернандо почиват в Мексико, вместо да бъдат положени във фамилната гробница на Родриганда. За да избегнем по-нататъшни упреци се налага да пратим човек дотам да докара ковчега и съдържанието. Искате ли да се заемете?
— Мътните да ви вземат! — отвърна Ландола. — Труп на борда винаги носи нещастие.
— Суеверие! Досега не съм забелязъл подобни предразсъдъци у вас.
— И така да е. Оставете стареца да си почива в мир, където си е!
— И къде?
— Е-е, в Мексико. Че къде другаде?
— Или в робство?
Ландола трепна и изгледа втренчено Кортейо.
— Робство? Какво искате да кажете?
— Ами, че сте продал графа. Да не вземете и да го оспорвате?
— Кой ви е тръснал тая лъжа?
— Лъжа? Зная много добре всяка подробност от вашето предателство. Алфонсо отдавна е споделил с мен всичко.
— По дяволите! Значи вашият брат все пак не си е сдържал устата и се е доверил на племенника си.
— Извършил сте го по заповед на Пабло? Той по-голям авторитет ли има от мен?
— Ба. Той беше там, където се разиграваше театърът. Длъжен бях да се ръководя по него.
— Тъй, тъй! И по-късно ли се съобразихте по подобен начин с него? Да ре чем, относно Стернау и другарите му?
— Та нали са мъртви!
— Или също в робство?
— Глупости!
— Или изоставени на някой остров?
— Позволете да запитам, сеньор: Не сънувате ли?
— Да, присънва ми се едно-друго. Знаете ли какво? Присънва ми се, че по известни причини не сте издавил онези пленници. Откарал сте ги на някакъв остров, та постоянно да са ви под ръка, ако ви се доще някой ден да ми свиете номер. Всички те сега се скиторят из Мексико, и то край Главната квартира на президента Хуарес.
Ландола се наклони напред изплашен.
— В такъв случай ще са само призраци.
— Тогава и дон Фернандо би бил също така само призрак, за когото все пак признахте, че е жив.
— Той? Да се е появил?
— Да. Всички са заедно.
— Дон Фернандо на бял свят? Що за приказки са ви наплещили?
— Приказки? — кипна Кортейо. — И смеете да питате? Каква наглост! Да не мислите, че ще се впрегна да дойда в Барселона от Родриганда, само за да ви разкажа някаква фабула?
Ландола се съвзе. Той разбра, че ло някакъв начин е прозрян и се залови да се противопостави на противника с остро държане.
— Говорите за наглост — поде с онзи студен тон, който даваше да се предположи, че във вътрешността му в действителност кипи вулкан. — Ще ви помоля да избягвате подобни изрази, ако държите да разговарям с вас. Аз не съм негодяй.
От очите на Кортейо го стрелна заплашителен поглед. Сетне адвокатът сви пренебрежително рамене.
— Как другояче ще наречете човек, издирван от полицията?
— Сеньор — избухна Ландола, — насочените срещу мен издирвания са само една последица от последната ми политическа дейност. Знаете, че обхождах средноевропейските държави като испански разузнавач. Прусия иска да бъда екстрадиран.
— Само защото сте действал като разузнавач? Лъжа!
— Сеньор Кортейо!
— Повтарям: лъжа! На първия министър на Прусия няма и да му хрумне да изисква от Испания вашето екстрадиране, това би го направило за посмешище. Според съществуващите закони той няма право на подобно искане. Политически престъпници не се екстрадират. Да бяхте действал за Испания, тя щеше да ви защити. Но вместо да го стори, тя дори ви преследва. Кажете все пак, защо?