— Ъъ… ами…
Шаева изпъшква, изражението й ми напомня за погледа на Хелене, когато не се явявах навреме на занятия.
— А когато имаш стотици духове, които крещят да бъдат чути едновременно? — продължава Шаева. — Какво правиш с дух, който е извършил ужасяващи неща в живота си, но не изпитва угризения? Знаеш ли защо има толкова малко духове от Племената? Знаеш ли какво ще се случи, ако не прекарваш духовете достатъчно бързо?
— Сега като го спомена — казвам, любопитството ми е разбудено, — какво ще се случи, ако…
— Ако не прекарваш духовете, това ще означава твоя провал като Ловец на души и край на човешкия свят, такъв, какъвто го познаваш. Моли се на небесата никога да не видиш този ден.
Тя сяда тежко, отпускайки глава в ръцете си, и след миг аз се спускам до нея, гърдите ми се свиват неприятно от нейното страдание. Това не е като когато центурионите бяха ядосани на мен. Не ми пукаше какво мислят те. Но аз искам да се справя добре заради Шаева. Прекарахме месеци заедно, тя и аз — изпълнявайки задълженията на Ловецът на души най-вече, но също и обсъждайки военната история на Воините, спорейки добродушно за домакинските задължения и споделяйки бележки за лова и боя. Мисля за нея като за по-мъдра, много по-възрастна сестра. Не искам да я разочаровам.
— Откажи се от човешкия свят, Елиас. Докато не го направиш, не можеш да черпиш от магията на Мястото на чакането.
— Аз пътувам с вятъра през цялото време. — Шаева ме научи на този трик да се движа през дърветата за миг, макар че тя е по-бърза от мен.
— Пътуването с вятъра е физическа магия, лесна за овладяване. — Шаева въздъхва. — Когато даде обета си, магията на Мястото на чакането влезе в кръвта ти. Маут влезе в кръвта ти.
Маут. Потискам тръпка. Името все още звучи странно на устните ми. Не знаех, че магията дори има име, когато за първи път ми проговори чрез Шаева преди месеци, изисквайки обета ми като Ловец на души.
— Маут е източникът на цялата феерична сила в света, Елиас. Джиновете, ефритите, гулите. Дори изцеляващата сила на твоята приятелка Хелене. Той е източникът на твоята сила като Ловец на души.
Той. Сякаш магията е жива.
— Той ще ти помогне да прекараш духовете, ако му позволиш. Истинската сила на Маут е тук — Ловецът на души леко докосва сърцето ми, после слепоочието ми — и тук. Но докато не изградиш дълбока връзка с магията, не можеш да бъдеш истински Ловец на души.
— Лесно ти е да го кажеш. Ти си джин. Магията е част от теб. За мен не идва лесно. Вместо това ме дърпа, ако се отдалеча твърде много от дърветата, сякаш съм непослушно куче. А ако докосна Лайя, проклети небеса… — Болката е толкова силна, че само мисълта за нея ме кара да се свия.
Виждаш ли, предателко, колко глупаво беше да повериш душите на мъртвите на този смъртен къс плът?
При нахлуването на нейните събратя джинове, Шаева изпраща толкова мощен магически удар в гората им, че дори аз го усещам.
— Стотици духове чакат да бъдат прекарани, а всеки ден идват още. — Пот се стича по слепоочието на Шаева, сякаш води битка, която не виждам. — Много съм обезпокоена. — Тя говори тихо и поглежда към дърветата зад себе си. — Страхувам се, че Нощния носи работи срещу нас, потайно и със злоба. Но не мога да разбера плана му, и това ме тревожи.
— Разбира се, че работи срещу нас. Той иска да освободи затворените джинове.
— Не. Усещам тъмно намерение — казва Шаева. — Ако ми се случи нещо, преди обучението ти да е завършено… — Тя поема дълбоко дъх и се овладява.
— Мога да се справя, Шаева — казвам й. — Кълна ти се. Но обещах на Лайя, че ще й помогна тази нощ. Мами може да е мъртва. Лайя може да е мъртва. Не знам, защото не съм там.
Небеса, как да й го обясня? Тя е била далеч от човечеството толкова дълго, че не може да разбере. Разбира ли любовта? В дните, когато ме дразни, че говоря насън, или разказва странни, смешни истории, защото знае, че копнея за Лайя, изглежда, че разбира. Но сега…
— Мами Рила даде живота си за моя, и по някакво чудо все още е жива — казвам. — Не ме карай да я посрещам тук. Не ме карай да посрещам Лайя.
— Да ги обичаш само ще те нарани — казва Шаева. — В крайна сметка те ще изчезнат. Ти ще останеш. Всеки път, когато се сбогуваш с още една част от стария си живот, част от теб ще умира.