— Мислиш ли, че не го знам? — Всеки откраднат момент с Лайя е дразнещото доказателство за този факт. Малкото целувки, които сме имали, прекъснати заради неодобрението на Маут. Пропастта, която се отваря между нас, докато истината за обета ми потъва в съзнанието. Всеки път, когато я видя, тя изглежда по-далечна, сякаш я гледам през шпионка.
— Глупаво момче. — Гласът на Шаева е мек, изпълнен с емпатия. Черните й очи губят фокус и усещам как бариерата пада. — Аз ще намеря духа и ще го прекарам. Върви. И не бъди небрежен с живота си. Пълнолетните джинове са почти невъзможни за убиване, освен от други джинове. Когато се свържеш с Маут, и ти ще станеш устойчив на атаки, а времето ще престане да те засяга. Но дотогава бъди внимателен. Ако умреш отново, не мога да те върна. И — тя рита земята смутено — свикнах с теб.
— Няма да умра. — Сграбчвам рамото й. — И обещавам да мия чиниите през следващия месец.
Тя изсумтява недоверчиво, но вече се движа, пътувайки с вятъра през дърветата толкова бързо, че усещам как клоните драскат лицето ми. Половин час по-късно минавам като вихър покрай колибата на Шаева и мен, през границите на Мястото на чакането и навлизам в Империята. В момента, в който излизам от дърветата, буреносни ветрове ме блъскат и пътуването ми с вятъра се забавя, магията отслабва, докато напускам Гората.
Усещам дърпане в сърцето си, което ме тегли обратно. Маут, изискващ завръщането ми. Дърпането е почти болезнено, но стискам зъби и продължавам. Болката е избор. Поддай се на нея и се провали. Или я надви и триумфирай. Обучението на Керис Валерия, вдълбано в костите ми.
Когато пристигам пред селото, където трябваше да се срещна с Лайя, полунощ отдавна е минала и лунната светлина едва се прокрадва през снежните облаци. Моля, нека набегът е минал гладко. Моля, нека Мами е добре.
Но в мига, в който влизам в селото, знам, че нещо не е наред. Керванът е празен, вратите на каруците скърцат в бурята. Тънък слой сняг вече покрива телата на войниците, охраняващи кервана. Сред тях не намирам Маска. Няма жертви от Племената. Селото е тихо, когато би трябвало да е в смут.
Капан.
Разбирам го веднага, толкова сигурно, колкото бих познал лицето на собствената си майка. Дали това е дело на Керис? Дали е разбрала за набезите на Лайя?
Издърпвам качулката си, увивам шал около лицето си и се снишавам, наблюдавайки следите в снега. Те са слаби — изчистени. Но зървам позната следа от ботуш: на Лайя.
Тези следи не са тук от небрежност. Трябваше да знам, че Лайя е влязла в селото. И че не е излязла. Което означава, че капанът не е бил предназначен за нея.
Беше предназначен за мен.
Глава IV
Кървавия гарван
— Проклинам те! — Държа Лайя от Сера в желязна хватка, но тя ми се съпротивлява с всички сили. Отказва да се откаже от невидимостта си и ми се струва, сякаш се боря с ядосана, замаскирана риба. Проклинам себе си, че не я нокаутирах в момента, в който я сграбчих.
Тя успява да ми нанесе гаден ритник в глезена, преди да ме удари с лакът в корема. Хватката ми отслабва и тя се изплъзва от ръцете ми. Хвърлям се към звука от ботуша й, който одрасква пода, изпитвайки дивашко удовлетворение от издишането й, когато я повалям. Най-сетне тя се появява и преди да успее да изиграе номера си с изчезването, извивам ръцете й назад и я връзвам по-здраво от козел за празник. Все още задъхана, я бутам в един стол.
Тя поглежда към другия обитател на колибата — Мами Рила, вързана и едва в съзнание — и изръмжава през кърпата в устата си. Рита като муле, ботушът й се забива под коляното ми. Извръщам лице от болка. Не я удряй, Гарване.
Докато се бори, някаква феерична част от съзнанието ми се радва на живота в нея. Тя се е излекувала. Силна е. Този факт би трябвало да ме дразни.
Но магията, която използвах върху Лайя, ни свързва, връзка, която е по-дълбока, отколкото бих искала. Изпитвам облекчение от нейната сила, сякаш съм разбрала, че малката ми сестра Ливия е здрава.
Което няма да е за дълго, ако този план не проработи. Страх пронизва тялото ми, последван от остър спомен. Тронната зала. Император Марк. Гърлото на майка ми: прерязано. Гърлото на сестра ми Хана: прерязано. Гърлото на баща ми: прерязано. Всичко заради мен.
Няма да допусна и Ливия да умре. Трябва да изпълня заповедите на Марк и да сваля Комендантката Керис Ветурия. Ако не се върна в Антиум от тази мисия с нещо, което мога да използвам срещу нея, Марк ще излее гнева си върху императрицата — Ливия. Той вече го е правил.
Но Комендантката изглежда непревземаема. Плебейските низши класи и търговците от Меркатор я подкрепят, защото тя потуши революцията на Книжниците. Най-могъщите семейства в Империята, Илустрианите, се страхуват от нея и рода Ветурий. Тя е твърде хитра, за да допусне убиец близо до себе си, и дори ако я елиминирам, съюзниците й ще се разбунтуват.