— Просто невероятно! – промълви Карла. – Пригодили са се към два свята: тъмен и светъл. Те са чудо на еволюцията!
— Да, много интересно – промърмори Шрьодер без особен интерес.
Не бе груб, просто бе практичен. Знаеше, че още не са в безопасност и че вероятно преследвачите са по петите им. Огледа скалната стена. Тя не беше монолитна, а по-скоро беше струпване от скални късове. Единственият им шанс беше да намерят път и да се изкачат на върха на скалната стена. Карла неохотно се отдалечи от стадото и се заизкачва заедно с Шрьодер по струпаните скални късове. Някои от тях бяха големи колкото автомобили, други – колкото къщи. Някои се издигаха на повече от трийсет метра височина. Част от скалните късове така бяха притиснати един в друг, че и нож не би могъл да се плъзне между тях.
Докато се прокрадваха по скалната грамада, Карла се обезкуражи. Бяха се измъкнали от една опасност, само за да се окажат в още по-голяма. Имаше чувството не само че няма да успеят да намерят път към върха, но и че ще се окажат в капан, приклещени от скалните късове в този безкраен лабиринт, без да могат да се върнат там, откъдето бяха тръгнали. Шрьодер обаче бе живнал от свежия въздух. Без да обръща внимание на болката в глезена, той пъргаво се катереше по скалите или се мушкаше в процепите между тях, търсейки път. След едно от поредните му скривания в една цепнатина, отвътре се чу победоносния му вик.
Шрьодер се показа и заяви, че е открил път през скалите. Сграбчи Карла за ръката, все едно водеше дете, и я поведе сред монолитите. Не бяха направили и няколко крачки обаче, когато иззад една канара се показа мъж.
Гриша, предводителят на ловците.
31
Остин оглеждаше внимателно зейналия кратер, докато параглайдерът се издигаше като кондор над вулкана. Пътеката, който следяха отвисоко, ги отведе първо нагоре до ръба на кратера, а след това се спусна вътре в самия кратер, стигна до средата му и свърши в ниска отвесна скала. Отсрещната страна на кратера бе почти вертикална и се спускаше стръмно към пространството, осеяно с канари. В подножието на склона се виждаше тревиста долчинка вдлъбната като купа. От едната страна я притискаше стената на кратера, а от другата полето с канарите. Остин бавно описа спирала, като се оглеждаше за място подходящо за кацане.
— Какво е онова там? – Дзавала сочеше подножието на склона, където свършваше пътят. – Прилича на стадо крави.
Остин примижа и се вгледа натам, където сочеше приятелят му.
— Твърде са космати за крави. Може да са якове.
— Добре ще ми дойде нещо „як“-о след всичко, което преживяхме.
Остин нямаше време да се заяде за ужасния каламбур на приятеля си, защото Дзавала му посочи друга част от зелената ливада.
— По дяволите! – възкликна Остин. – Хора!
Неколцина души стояха в края на полето с канарите. Докато параглайдерът се спускаше, Остин видя, че един от хората, бутна и събори на земята друг. Трети се спусна на помощ на падналия, но останалите грубо го изблъскаха. Параглайдерът бе достатъчно ниско, за да видят, че всъщност единият човек е руса жена.
— Мисля, че току-що открихме Карла Януш.
Гриша се усмихваше широко, като показваше развалените си зъби. Викна нещо на руски и хората му се показаха иззад скалите.
Шрьодер бързо се ориентира в ситуацията. Явно докато двамата с Карла бяха лъкатушили през града, Гриша и хората са вървели по централния булевард и са попаднали на изхода.
Гриша направи знак на двамата си пленници да се върнат там, откъдето бяха дошли. Още щом излязоха на открито, Гриша забеляза вълнистите мамути.
— Тия пък какви са? Овце?
— Не, пеперуди! – отвърна Шрьодер.
Яростната реакция на Гриша го изненада. Руснакът не обичаше да го унижават, особено пък пред хората му. Той изръмжа като ранено животно, вдигна пушката си като тояга и удари Шрьодер през лицето. Шрьодер се свлече на земята и последното, което чу, бе викът на Клара.
Дзавала наблюдаваше драматичния развой на събитията под тях.
— Май е попаднала в лоша компания. Как предлагаш да действаме – като ястреб върху мишка или като бомбардировач?
Дзавала питаше дали да се спуснат незабележимо, или да открият огън.
— Какво ще кажеш за Буч Касиди и Сънданс Кид?
— Ще да е нещо ново, но както кажеш, все ще съм съгласен.
— Подай ми пистолета и поеми управлението. Ще ги издебнем отзад. Слънцето ще им блести в очите.
— На Уайът Ърп добре са щели да му дойдат тия параглайдери.