Мамутите вдигнаха глава, когато видяха движещите се хора, а гласовете на Гриша и бандитите му, които се чуваха отдалече, ги обезпокоиха още повече. Ловците не се стараеха да са тихи. Може би го правеха нарочно, за да уплашат жертвите си, а може би просто си бяха глупави. Но каквато и да бе причината, мамутите се уплашиха още повече.
Стадото се отдръпна по краищата на площада, но спря, когато се натъкна на хора и там. Животните, които първи стигнаха, се обърнаха и се блъснаха в идващите след тях. Сумтенето и тръбенето се усилиха.
В този момент Гриша се озова на площада. Гледката и миризмата на поредното неприятно двукрако стресна най-близките животни.
Успокоен от боязливостта им, Гриша пристъпи напред, последван от главорезите си. Мъжете застанаха в края на площада, омагьосани от съществата, които преди малко видяха само отдалеч.
Напрежението в стадото достигна критичната си точка. Остин използва този момент и отприщи верижната реакция, като стреля във въздуха. Дзавала стори същото. Шрьодер и Карла се развикаха и запляскаха с ръце. Стадото мигом се превърна от уплашена групичка безопасни животни в паникьосана река от тела. Като тръбяха уплашено, мамутите се устремиха към единствения изход, тясната улица, която щеше да ги изведе извън пещерата, далеч от натрапниците, нарушили покоя им.
За нещастие на Гриша, той и хората му се намираха между стадото и целта му.
Руснаците вдигнаха автоматите си, но стадото бе на няколко крачки от тях. Мъжете се обърнат и затичаха, но стадото ги помете и прегази. Само Гриша още успяваше да тича пред побеснелите животни. Очите му шареха ужасено в търсене на изход, но в този момент се подхлъзна и попадна под прииждащата вълна от плът.
Остин и останалите решиха да не рискуват и се погрижиха стадото да продължи в същата посока, по-далеч от тях, като вдигнаха колкото можеха повече шум.
След няколко секунди всичко приключи, площадът беше празен. Грохотът на стадото заглъхна в далечината. Остин и Дзавала внимателно приближиха към улицата. На известно разстояние една от друга имаше няколко окървавени купчини дрехи, доскоро живи хора. Откриха здраво фенерче, а Остин се провикна към Шрьодер и Карла, че могат да излязат.
— Не приличат на хора – рече безучастно Карла, когато видя труповете на бандитите.
Остин си спомни мъртвите учени в дерето.
— Едва ли някога са били.
Шрьодер се засмя дълбоко.
— Отдавна знам, че в подходящите ръце всичко е оръжие, но в учебниците нищо не пишеше за космати слончета.
Остин се зачуди за кои учебници говори Шрьодер и какво ли училище е завършил, но изтласка тези мисли на заден план, защото още не бяха в безопасност. Излязоха от града. Когато се озоваха навън и косите слънчеви лъчи ги погалиха, усетиха как се изпълват с нови сили. Отидоха при параглайдера и откриха, че Гриша и хората му са разбили захранването и са нарязали крилото.
С части от алуминиевите тръби и парчета от найлона направиха груба шина за Шрьодер. Отправиха се към ръба на кратера. Пътят правеше широки зигзагообразни завои – така беше по-удобен и полегат, но и много по-дълъг. Често спираха заради Шрьодер, но той ги увещаваше почивките да не продължават повече от няколко минути.
Няколко часа по късно стояха на ръба на кратера и се взираха надолу по външния склон на вулкана. По-голяма част от острова тънеше в мъгла. Хвърлиха един последен поглед към кратера и поеха надолу.
Спускането бе също толкова трудно, колкото и изкачването. Пътят приличаше на козя пътечка. Цялата в камъни и канари, които дори при идеални условия биха затруднили ходенето.
Бяха минали около две трети от пътя, когато установиха, че не са сами. Към тях се изкачваха хора – все още дребни като мравки в далечината.
Групата на Остин продължи пътя си. Така или иначе ги бяха видели, нямаше смисъл да се крият, но извадиха оръжията си готови за стрелба. Остин преброи шестима души. Когато разстоянието между двете групи намаля, водачът на новодошлите вдигна ръка. В този момент Остин го разпозна – Петров.
Заедно с него бяха специалният му отряд, както и Вероника и съпругът й. Петров пробяга последните метри.
— Добра среща, Остин! – изпуфтя той, широко ухилен. – С Джо сте добавили и планинарството към многобройните си постижения. Не спирате да ме изумявате. – После се обърна към Карла. – А това ще да е мадмоазел Януш. Много се радвам да се запознаем! Този господин не го познавам – рече той и обърна глава към Шрьодер.